Вал Макдърмид - Преследвачът

Оставих го с мислите му и се приближих до камерата. Извадих касетата, на която бе запечатана срещата ни, и я смених с нова. На края на стълбището се обърнах.

— В противен случай, Адам, ще ме принудиш да прибягна до наказанието заради твоята измяна.

— Почакай! — изви той отчаяно, когато изчезнах от погледа му. — Върни се! — чух го да крещи, когато затворих капака на пода. Предполагах, че продължава да пищи. Но аз не го чувах. Качих се горе в стаята на леля Дорис и чичо Хенри. Пъхнах касетата във видеото, което стоеше на един шкаф на края на леглото. Включих телевизора и се пъхнах между хладните чаршафи. Дори Адам да не ме желаеше, не можех да спра да копнея за него. Гледах го, изопнат на дибата. Погалих се с ръка, докосвайки се с цялата си сръчност и находчивост, която исках от него. Представях си красивия му инструмент, който се увеличаваше в устата ми. Всеки път, когато достигах точката на оргазъм, спирах, стисках се здраво, като си налагах да не свършвам, за да запазя всичко от себе си за това, което ми предстоеше. След като изгледах касетата за четвърти път, реших, че бе имал достатъчно време да се вразуми.

Измъкнах се от кревата и се върнах долу. Огледах го, вързан за китките и глезените на дибата.

— Моля те! — простена той отново. — Пусни ме да си ходя! Ще направя каквото искаш, само че ме пусни! Умолявам те!

Усмихнах се леко и поклатих глава:

— Ще те върна в Брадфийлд, Адам. Но сега е време за забавление.

Работата може да е безполезна, но поне беше тактика за отвличане на вниманието. Тони бе забил очи в екрана и спускаше поглед надолу, към табличката информация, която бе събрал от полицейските рапорти. Доволен, че успя да отсее и класифицира всичко полезно, той включи принтера. Докато машинката потрепваше и шумеше при печатането, Тони отвори друга папка и започна да нахвърля заключенията, които бе събрал от необработените данни. Трябваше да прави каквото и да е, само да я държи далеч от съзнанието си.

Бе толкова погълнат от работата си, че едва установи звъненето на вратата. Когато иззвъня втори път, той вдигна сепнато глава и хвърли поглед към часовника. Единайсет и пет. Ако бе Карол, значи бе подранила. Той я очакваше по-късно. И двамата се бяха съгласили, че не е от кой знае какво съществено значение дали ще предприемат обиколката си преди полунощ. Тони се изправи на крака, разяждан от съмнения. След като знаеше телефонния му номер, за Анджелика нямаше да е много трудно да се добере и до адреса му. Той се домъкна до входната врата точно когато звънецът издрънча за трети път. Сега горещо съжаляваше, че не бе монтирал шпионка на вратата си. Предпазливо отвори вратата на няколко сантиметра.

Карол се ухили насреща му.

— Изглеждаш, като че ли очакваш Ханди Анди да нахлуе вътре.

Тони замълча и тя добави:

— Съжалявам, че малко подраних. Наистина се опитах да позвъня по телефона, но непрекъснато даваше заето.

— Съжалявам — промърмори Тони. — Трябва да съм забравил случайно да го затворя преди това. Хайде, влез, няма проблеми — каза, успявайки да докара усмивка на устните си, и поведе Карол към кабинета си. Като стигна до бюрото, върна слушалката обратно върху телефона.

Карол отбеляза, че сигналът „заето“ съвсем не е бил случаен. „Заключение: той не иска да бъде безпокоен дори от телефонния секретар“ — помисли си тя. Сигурно като нея не можеше да понася телефонния звън. Тя хвърли поглед към листовете хартия, които се бяха струпали на принтера.

— Ти очевидно си бил доста зает. А пък аз си мислех, докато чаках да отвориш, че ти трябва време, защото си задрямал.

— Ти успя ли да дремнеш? — попита Тони, като забеляза, че очите й бяха по-ясни отпреди.

— Четири часа. Щом не са десет, не ми стигат. Междувременно имам малко информация за теб.

Тя накратко му разказа за посещението си на улица „Скаргил“, но си премълча за враждебността на Крос.

Тони слушаше внимателно, като си нахвърляше кратки бележки в тефтера.

— Интересно. Не мисля, че имаме много мотиви да прибираме отново прелюбодейците в района. Ако Ханди Анди влиза във форма сега, по-вероятно е да е бил забъркан в незначителни нарушения, дребни кражби, малко насилие, въобще нещо такова. Все пак аз съм бъркал и преди.