Вал Макдърмид - Преследвачът

— Те нямат шанс. Както и да е, подробните анализи ще го покажат. А с теб какво става? Как се справя твоят гост?

Карол сви рамене.

— Честно казано, ще ми трябват няколко супергерои, за да изляза от това объркано положение.

— Що за птица е този създател на профили? Ще размести ли малко нещата?

— Тони Хил ли? Той вече го направи. Попай се движи наоколо с физиономия като разтопена гума. Но се надявам, че можем да измъкнем нещо полезно от него, от психолога де. Вече работихме заедно. Той е пълен с идеи. Изглежда ми готин и като човек. Не се караме, като работим.

Майкъл се ухили.

— Това трябва да е освежаваща промяна!

— Не се бъзикай!

— Той твой тип ли е?

Карол издърпа една коричка от хляба и замери с нея Майкъл.

— Господи, ти си по-лош дори и от ония похотливи свини, с които работя. Нямам определен тип, а дори и да имах и Тони Хил да бе неговото олицетворение, трябва да знаеш, че никога не бъркам работата с удоволствието.

— Като имам предвид факта, че работиш непрекъснато и прекарваш цялото си свободно време в сън, подозирам, че си се ориентирала към отшелничеството за цял живот — възрази й сухо Майкъл. — Така че той великолепен ли е, или какво?

— Не съм обърнала внимание — упорстваше тя. — И се съмнявам, дали е забелязал, че съм жена. Този мъж е работохолик. Всъщност той е причината да работя отново през нощта. Иска да видим местата на престъпленията горе-долу по времето, когато са били извършени, за да може да почувства усещането.

— Не те ли е срам, че трябва да излизаш отново! Цяла вечност не сме се случвали и двамата тук, пред телевизора и няколко бутилки вино. Толкова рядко се виждаме вече, че все едно сме женени и живеем в противоположните краища на града.

Карол се усмихна съжалително.

— Е, цената на успеха, братко.

— Сигурно е така — каза Майкъл и стана. — Добре, щом ще ходиш на работа, аз може също да свърша нещо, преди да си легна.

— Преди да тръгнеш… имам нужда от една услуга.

Майкъл отново седна.

— Стига това да не включва гладенето на дрехите ти.

— Какво знаеш за статистическите анализи на формите?

Майкъл се намръщи.

— Не много. Опитвал съм малко, когато работех на половин ден, докато пишех дисертацията си. Но не знам какво е състоянието на нещата сега. Защо питаш? Интересува ли те нещо конкретно?

Карол кимна.

— Опасявам се, че е малко зловеща — каза Карол и му показа садистичните наранявания на Дамиен Коноли. — Според Тони Хил в тях може би е заложено някакво съобщение.

— Сигурно. Ще погледна. Имам едно приятелче, което почти със сигурност има най-новите програмни продукти в тази област. Убеден съм, че ще ме остави да проверя на машината му тези неща.

— И на никого нито дума за какво става въпрос! — предупреди го Карол.

Майкъл я погледна обидено.

— Разбира се! За какъв ме имаш! Слушай, да не мислиш, че ще съчувствам на един сериен убиец вместо на теб?! Ще си държа езика зад зъбите. Просто ми донеси нещата утре и аз ще направя каквото зависи от мен. Става ли?

Карол се наведе и разчорли русата коса на брат си.

— Благодаря ти. Оценявам помощта ти.

Майкъл я грабна и я прегърна.

— Това е сериозна територия, сестричке. Бъди внимателна там, нали? Знаеш, че не мога да си позволя сам ипотеката на това местенце.

— Винаги внимавам — отвърна Карол, като не обърна сериозно внимание на вътрешния си глас, който я предупреждаваше да не предизвиква съдбата. — Обикновено оцелявам.

— Пожелах те още първия път, когато те видях — казах аз меко. — Толкова дълго копнях за теб!

Отпуснатата глава на Адам се изправи леко. Натиснах дистанционното на видеокамерата, монтирана на триножника. Не исках да изпусна нищо. Клепачите на Адам, натежали от целия тоя хлороформ, се отваряха едва-едва, с мъка. После изведнъж рязко се отвориха, като че ли в паметта му проблеснаха смътни спомени. Главата му почна да се мята насам-натам, тъй като се опитваше да види къде се намира и как беше захванат. Забелязвайки голотата си и подробностите на меките кожени каиши, с които бе привързан за китките и глезените, той осъзна, че е привързан за моята диба. От лепенката върху устата му се изтръгна стенание на паника.

Пристъпих напред и излязох от сянката зад него. Приближих се така, че можеше да ме вижда. Намазаното ми тяло светеше на ярката светлина. Бельото ми бе вече свалено.

То бе грижливо избрано, за да подчертае великолепното ми тяло и да го покаже в най-добрата му светлина. Когато ме видя, очите му се разтвориха още повече. Той се опита да проговори, но това, което успя да излезе от устата му, бе само някакво напрегнато мучене.