Вал Макдърмид: Преследвачът

След това, което му се стори най-дългата целувка в живота му, Анджелика се отдалечи и погледна критично към мъжествеността му.

— Ще се нуждая от известна помощ там. Денят никак не беше лесен за мен.

— Какво имаш предвид? — попита тя, като се задъхваше леко, с полуотворени устни. Ясно беше, че тя нямаше никакви трудности със сексуалната възбуда, за разлика от него.

— Помогни ми. Това е единственото нещо, което винаги е действало, когато съм имал проблем с ерекцията. Сега почувствах устните ти. Просто вече знам, че ще бъде страхотно. Моля те, наистина те желая цялата!

Още преди да успее да довърши изречението си, тя бе коленичила и започна да разтрива с ръце топките му. Много нежно тя вдигна отпуснатия му пенис и го пъхна в устата си, без да сваля очи от лицето му. Тони се протегна и започна да разрошва косите й. После с преднамерено забавени движения той придърпа главата й по-близо до себе си, натискайки я леко надолу така, че очите й да са далеч от него.

Това беше решителният момент. С върховни усилия на волята си той събра цялата сила, която му беше останала, вдигна ръце и с цялото натрупано отчаяние заби белезниците в главата на Анджелика.

Ударът я завари напълно незащитена и тя се строполи напред между краката му, забивайки зъби в него. Това бе направо агонизираща болка. Тони се облегна назад и усети стягането в глезените си, когато те се опъваха в движения, за които каишите никога не са били създадени. Когато се свлече на пода, той се протегна напред, грабна главата на Анджелика и започна да я удря ожесточено в каменния под, докато тялото й престана изобщо да шава.

После се провлече покрай проснатото й тяло, докато достигна с вкочанените си пръсти каишите на глезените си. С влудяваща несръчност той се мъчеше да разкопчае каишите, които бяха закрепени към торбата с каменната плоча. Тези усилия му се сториха цяла вечност, но накрая все пак успя да ги разкопчае и се освободи. Когато се опита да стане, глезените му отказаха това предизвикателство. Той се олюля и отново се свлече на пода. Жестоки болки прорязаха краката му от горе до долу. Стенейки, Тони се опита да се довлече до каменните стъпала. Но не беше изминал и половината път, лазейки по пода, когато тялото, недалеч от него, простена.

Анджелика вдигна глава. Кръвта и слузта бяха превърнали лицето й в зловеща маска от филм на ужасите. Когато го видя, тя изрева като ранено животно и се опита да се изправи на крака.

Търсенето на следа от кланицата на Анджелика ставаше все по-отчайващо, докато страхът и притесненията им за Тони нарастваха. Бяха изсипали съдържанието на всички чекмеджета и кашони на пода. Всяко листче хартия бе изследвано под лупа за някакъв евентуален намек за местоположението на мазето, което видяха на екрана. Фактури, гаранции, сметки и рецепти — всичко мина през ръцете им. Карол преглеждаше една купчина писма със служебна кореспонденция с надеждата да се натъкне на някакви подробности за жилище под наем или ипотека, каквото и да е, свързано с някаква друга собственост. Мерик се ровеше в купчината, свързана с размяната на писма около смяната на пола на Торп. Брандън вече веднъж беше обявил фалшива тревога, когато се натъкна на една купчина писма от някакъв адвокат, свързани с някакъв имот в Сийфорд. Но скоро стана ясно, че са за продажбата на последния дом на майката на Торп в града.

Отново Мерик намери ключа. Беше свършил с писмата и започна да разглежда една връзка отбрани писма с лепенка „Данъци“, когато се натъкна на писмото. Трябваше да го прочете два пъти, за да се увери, че желанието му да намерят следа не го караше да си въобразява.

— Сър — обади се той внимателно, — мисля, че това би могло да бъде отговорът на загадката.

Подаде писмото на Брандън, който прочете следното:

„Пенънт Тейлър, Бейли и сие, адвокати.

Скъпи Кристофър Торп, получихме писмото от леля ви, госпожа Дорис Мейкинс от Нова Зеландия, която ни упълномощава да ви предадем ключовете от фермата «Старт Хил» над Брадфийлд, Йоркшир. Като нейни агенти ние сме упълномощени да ви предоставим достъп до описания имот за поддръжка и охрана. Моля ви, свържете се с нашия офис, за да вземете ключовете в удобно за вас време…“

— Точно изолиран селски имот — сети се Карол, докато надничаше през рамото на Брандън. — Тони спомена, че нещо подобно би могло да бъде и мястото за убиване на нашия човек. А сега тя го е замъкнала там! — Обля я вълна на ярост, която изместваше страха, който я въртеше на бавен огън и я разяждаше от момента, в който разкриха страховитите тайни на този привидно обикновен офис.