Вал Макдърмид - Преследвачът

Последва пауза, мълчание, после телефонът се тресна от страна на Тони. След това Карол чу странната жена да казва в слушалката:

— Хаста ла виста 8 8 Довиждане (исп.). — Б.пр. , Антъни!

Натисна копчето за спиране и ядосано свали слушалките. Обърна се, за да открие Брандън, втрещен в екрана на телевизора пред образа на Адам Скот. Беше разпънат на дибата, гол и очевидно в безсъзнание. Част от нея не можеше да схване това, което бе пред очите й. Злото бе удавено в кръв и ужасяващата картина някак си не се връзваше с прозаичния вид на уреда, който я показваше.

— Сър? — едва продума тя. — Касетите. Тя е следила Тони.

Тони се опита да се изсмее, но излезе повече като ридание. Въпреки това продължи нехайно:

— Ти очакваш да получа ерекция? Но как ще стане, като съм вързан в тоя вид? Анджелика, първо ме упои с хлороформ, после ме отвлече и ме домъкна в тая килия на мъченията. Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но нямам никакъв опит в робуването. Прекалено съм уплашен, за да ми се втвърди инструментът.

— Знаеш, че няма да те пусна да си вървиш. Не и за да хукнеш право при тях.

— Не те моля за това. Повярвай ми, аз съм щастлив да бъда твой затворник, ако това е единственият начин, по който мога да прекарам времето си с теб. Бих искал да ми дадеш възможност да те опозная. Искам да докажа чувствата си към теб. Да ти покажа какво усещане е любовта. За да видиш на коя страна съм в действителност!

Тони се опита да докара оная усмивка, която вече бе научил, че му върви при жените.

— Добре тогава, покажи ми — предизвика го Анджелика, като пусна една ръка по тялото си. Галеше се нежно, обиколи покрай гръдните си зърна и се спусна надолу.

— Ще се нуждая от помощта ти. Точно както имах нужда от теб по телефона. Ти ме караше да се чувствам върховно, като истински мъж. Моля те, помогни ми и сега!

Тя пристъпи към него, като се гънеше грациозно като змия.

— Искаш да те възбудя? — попита го тя провлачено, с някаква ужасна пародия на прелъстяване.

— Не мисля, че така ще мога да се справя — призна си Тони. — Не и с ръце, вързани на гърба.

Анджелика замръзна и се намръщи:

— Казах, че няма да те оставя да си ходиш.

— И аз ти казах, че не го и искам. Единственото, за което те моля, е да махнеш белезниците, за да дойдат ръцете ми отпред. Така, че да мога да те докосвам.

Отново се напъна да докара някакво подобие на нежна усмивка.

Тя го гледаше внимателно.

— От къде да съм сигурна, че мога да ти вярвам? Ще трябва да освободя ръцете ти, за да ги заключа с белезниците отпред. Може би се опитваш да ме измамиш?

— Не, грешиш. Давам ти думата си. Ако това те кара да се чувстваш по-сигурна, използвай хлороформа отново. Направи го, докато съм в безсъзнание — предложи Тони, като отново играеше на риск печели, риск губи. Реакцията й щеше да му покаже какви са шансовете му.

Анджелика се премести зад него. Един ликуващ глас в главата му извика „Супер!“ Усети топлината на ръката й между своите длани, когато грабна белезниците и доста болезнено ги смъкна.

— По дяволите! — извика Тони, когато нова болка проряза ръцете и раменете му. Чу щракване на метал, когато халките, свързващи въжето с белезниците, се освободиха. Анджелика ги отключи и Тони падна на колене. Краката му трепереха. — Боже мой! — изруга той, като падна напред по лице. Усети, че грубият камък раздра лицето му.

Анджелика действаше бързо. Отметна назад косата си и го изправи отново на крака. Все още държеше ръцете му, вече отпред. Прикрепи едната в белезницата, пристъпи пред него и грубо грабна другата му ръка точно под бицепса, издърпвайки я пред тялото му. Секунди след това Тони отново бе с белезници, този път отпред. Той клекна като за молитва. Неудобството му се увеличаваше от стегнатите кожени каиши на глезените му.

— Видя ли? — задъха се той. — Казах ти, че няма да предприема нищо.

— Е, покажи ми на какво си способен!

— Ще трябва да ми помогнеш. Не мога да го направя сам — направи лек протест Тони.

Тя се наведе, отново грабна косата му и го издърпа нагоре. Мускулите на краката му трепереха от усилието да се задържи изправен. Стояха така само няколко сантиметра един от друг. Коприненото й кимоно допираше ръцете му. Усещаше топлината на дъха й върху ожулената кожа на бузата си.

— Целуни ме — каза той тихо. Проститутките никога не се целуват, припомни си той. Това ще направи нещата по-различни.

Нещо проблесна в окото на Анджелика, но тя се наведе над него, отмести косата му и придърпа лицето му към своето. Сега трябваше да концентрира всички сили на волята си, за да не се дръпне неволно или да трепне издайнически, когато устните й докоснаха неговите. Езикът й нахлу в устата му, изследвайки зъбите и езика му. „Животът ти зависи от това! — окуражаваше се мислено той. — Имаш план!“ После си наложи с върховни усилия да отвърне на целувката й, като мушна език в устата й. В същото време се успокояваше, че на света има далеч по-лоши неща. А тази жена бе посветила вече предишните си жертви в тях.