Вал Макдърмид - Преследвачът

Снощи един полицейски служител, включен в разследването, сподели: „Знаехме от няколко дни, че Стиви Макконъл не е убиецът.“

Предишния ден Макконъл помолил затворническите служители да го преместят в единична килия след варварско нападение от съкилийниците му.

Източник, близък до затвора „Барли“, сподели: „Той отнесе голям бой. Новината, която се разпространи от ухо на ухо при пристигането му, беше, че той е Странния убиец, само че полицията още нямала достатъчно доказателства, за да го обвини. Затворниците мразят секс убийците и са склонни да дават воля на чувствата си. Макконъл е бил брутално изнасилен и след това е бил пребит до неузнаваемост.“

Научихме, че надзирателите не са обърнали внимание на виковете на жертвата при жестокия побой. След това вчера, неделя, заради правото на затворническите служители да „колят и бесят“ на своя територия, те решили да го оставят забравен и от бога. Така нещастникът бил зарязан без грижи и надзор достатъчно дълго, за да сложи край на живота си.

Говорителят на Министерството на вътрешните работи заяви, че ще има пълно разследване по инцидента.

Макконъл е притежавал салон за бодибилдинг в центъра на града, където е членувал и адвокатът Гарет Финеган, третата жертва на убиеца. Макконъл е бил обвинен в дребно хулиганство заради сбиване, когато се е притекъл на помощ на един подставен полицай, който е бил нападнат от трето лице в района на гей селището в Темпъл Фийлдс.

След освобождаването под гаранция се е опитал да напусне страната. Полицаите го арестували, преди да се качи на ферибота за Холандия, и убедили съдиите да го тикнат обратно в затвора.

Един полицейски източник разкри: „Искахме да накараме хората да мислят, че Макконъл е убиецът, и то стана. Серийните убийци са много суетни и ние смятахме, че убиецът ще бъде толкова вбесен, че сме обвинили друг човек, та ще наруши прикритието си и ще се свърже с нас. Но всичко тръгна ужасно погрешно.“

Един приятел на Макконъл сподели: „Полицаите от Брадфийлд са убийци. Що се отнася до мен, считам, че именно те убиха Стиви. Те направо го пекоха на бавен огън, като го разпитваха за серийните убийства. Упражниха всякакъв натиск върху него. Въпреки че след това го пуснаха да си върви, името му вече бе опетнено. Той получи студен душ и в работата, и навън, в гей баровете. Ето защо, отблъснат от всички, той е решил да приключи с живота си. Истинска трагедия! По-лошото — безсмислена трагедия! Това не е придвижило полицията и на сантиметър по-близо към убиеца.“

Пени запали поредната цигара и прочете набраното.

— Връщам си го, Кевин. Това е отмъщението ми за теб — каза тя тихо, като чукна клавиша, който щеше да съхрани файла и да го прехвърли чрез модема в компютъра на вестника. После й хрумна нещо и тя добави:

„Съобщение за отдел «Новини».

От Пени Бърджес, криминален репортер.

Вземам си утрешния ден, понеделник, за почивен поради допълнителните часове работа от миналата седмица и днес. Надявам се това да не доведе до твърде много проблеми.“

— „Ленд роувър Дискавъри“, сив металик или тъмносиньо? — попита за потвърждение Дейв Улкот, като си отбеляза нещо в бележника.

— Това каза човекът — каза Карол.

— Добре. И тъй като е неделя, не мога да получа пълна разпечатка от Суонси за всяко подобно превозно средство на наша територия — каза Дейв.

— Това, което можем да свършим обаче, е да обиколим главните търговски сдружения и търговците, продаващи качествени коли втора ръка. Ще ги помолим да ни предоставят регистрите си за продажбите — предложи Кевин. Като всички тях и той гореше от вълнение, което бе само леко помрачено заради трагичната новина от затвора „Барли“.

— Не — сряза го Брандън. — Това е загуба на време и хора. Няма никаква гаранция, че убиецът е купил джипа си от местните представителства. Ще изчакаме до утре сутринта. Тогава ще действаме по-ефикасно и бързо.

Всички изглеждаха разочаровани, въпреки че схванаха смисъла на доводите на Брандън.

— В такъв случай, сър — обърна се към него Карол, — бих искала да работя с Дейв по списъците на дистрибуторите на компютри, компютърна техника и програмни продукти. Така ще имаме готовност да се захванем с проверката им веднага, щом могат да се отделят няколко човека на телефоните.

Брандън кимна.

— Добре обмислено, Карол. А сега защо останалите не си идем вкъщи да преоткрием как изглеждат домовете ни?

Тони се бе излегнал на канапето и се опитваше да се самоубеди, че се забавлява от гледането на телевизия, когато на вратата се звънна. Осени го надеждата, че поне някой ще му прави компания, за да го измъкне от досадното чувство на безпокойство. Скочи на крака. Отвори вратата и усмивката веднага се разля по лицето му. Но тя се стопи в ъгълчетата на устните му, когато установи, че не бе извадил късмет. На прага му действително стоеше една жена, но не беше никоя от познатите или колегите му. Беше висока, с едър кокал, с груби, резки черти и солидна квадратна челюст. Отметна дългата черна коса от лицето си и каза: