Вал Макдърмид - Преследвачът

Откриха Брандън и Дейв Улкот напъхани в тясната дупка, която представляваше кабинета на следователя. Тя беше като преходно помещение след главната зала.

— Открихме нещо полезно, сър — каза Карол, но първоначалното й въодушевление вече се бе стопило от новината на Стансфийлд. — Знаем каква кола е карал нашият човек.

Пени Бърджес отби от главния път и се насочи по второстепенния, който водеше дълбоко в гората. Целта й беше да достигне до един паркинг и мястото за пикник към него в сърцето на гората. Това бе едно от любимите й кътчета, от което обичаше да тръгва и да се разхожда между дърветата и нагоре към голите пясъчници. Там острият вятър можеше да разпръсне цялата мръсотия, която бе натрупала в себе си през седмицата. Сега със сигурност се нуждаеше от това освежаване след последните няколко дни на тежки афери, големи истории и редовно недоспиване.

Песента по радиото свърши и говорителят съобщи:

— А сега от информационния бюлетин водещите новини от последния час.

Последва съобщението за няколко нови събития. После един женски глас обяви с твърде весел тон, предвид темата:

— А сега местните новини от последния час. Един мъж, който бе разпитван от полицията във връзка със серийните убийства, които тероризираха града в последно време, е намерен мъртъв тази сутрин в килията си в затвора „Барли“.

От шока Пени свали крака си от газта и излетя напред от рязкото забавяне на колата.

— По дяволите! — възкликна тя.

— Смята се, че Стивън Макконъл е извършил самоубийство, като се е обесил с въже, направено от собствените му дрехи. Макконъл, собственик на салон за бодибилдинг в града, бе арестуван миналата седмица, след като се е забъркал в улична свада с един подставен полицай в гей района — продължаваше новинарката, като звучеше така, все едно че съобщаваше резултатите от конкурса за най-добра песен на „Евровизия“. — Той бил пуснат под гаранция, но повторно арестуван при опит да се измъкне от страната. Говорителят на Министерството на вътрешните работи заяви, че ще се проведе пълно разследване на обстоятелствата, причинили смъртта му. Икономиката никога не е била в по-добро състояние, каза премиерът днес…

Пени щракна вбесено копчето и направи опасен завой на тясната алея, преди да натисне отново мощно газта и да запраши обратно към града. Още по-добре беше, че вече бе взела решение да зареже Кевин, мислеше си тя. След статията, която възнамеряваше да напише сега, не можеше да си представи, че той щеше да има желание да я види отново някога.

Тони барабанеше с пръсти, седнал отзад в таксито. Беше го завладяло странно безпокойство. Не беше лесно да си тръгне от улица „Скаргил“, но бе наясно, че няма работа там, докато полицията обработва единственото твърдо доказателство. Последното, от което се нуждаеха точно сега във водовъртежа на упреци и засилена активност, бе да им се мотае из краката, напомняйки им с присъствието си, че ги бе предупредил. Достатъчно причини им бе изтъкнал защо не е убеден, че Стивън Макконъл е техният човек.

Утехата му бе, че сигурно Анджелика щеше да се обади довечера. Докато таксито се плъзгаше по мокрите и пусти улици, Тони превъртя последния им разговор в главата си. Чувстваше някаква увереност, сигурност, че нощес няма да има проблеми, защото най-сетне бе укротил демоните в себе си благодарение на странната й еротична терапия. Щеше да й каже, че си няма и представа колко много означаваха за него обажданията й. Че му беше помогнала повече, отколкото можеше да предположи. Доволен, че държи нещата под контрол, Тони въздъхна облекчено и прогони от мислите си Ханди Анди.

Пени Бърджес отвори една кутийка бира „Гинес“, запали цигара и включи компютъра. След като бе направила няколко задължителни телефонни разговора, за да потвърди версията на събитията, които чу по радиото, сега тя гореше от самодоволен ентусиазъм, който само политиците, журналистите и фундаменталистите изглеждаха способни да впрегнат за професионалния си напредък.

Тя изпусна дълга струя дим, помисли за момент и започна да чука по клавишите.

Серийният убиец от Брадфийлд взе поредната си, пета жертва вчера (неделя), когато културистът хомосексуалист Стивън Макконъл се самоуби в затворническата си килия.

Полицията намекна, че самият Макконъл е Странния убиец като цинична покана към истинския извършител, за да го предизвика да се разкрие.

Но необмисленият им опит свърши с трагедия, когато трийсет и две годишният Макконъл се обеси собственоръчно с направено от разкъсаните му дрехи въже. Той го вързал за горното легло в единичната си килия в затвора „Барли“ и се хвърлил от там, причинявайки смъртта си.