Вал Макдърмид - Преследвачът

Върнаха се обратно в залата за разпити, където Тери Хардинг допиваше чашата си кафе.

— Мога ли да си вървя сега? — попита той простичко. — Трябва да летя до Брюксел утре, а дори още не съм разопаковал багажа си.

— Няма да ви забавим, сър — успокои го Карол, като приседна на единия край на масата. — Доктор Хил би искал да пробва нещо с вас.

Тони се усмихна, за да вдъхне увереност.

— Имаме няколко снимки на джипа, който сте видели да напуска гаража на Дамиен. Ако сте съгласен, искам да ви поставя в лек хипнотичен транс и да ви помоля да ги погледнете.

Хардинг се намръщи.

— Защо просто не ги погледна сега?

— Шансовете да разпознаете точния модел са много по-големи — обясни Тони успокоително. — Подтиква ме следното, господин Хардинг. Вие очевидно сте много зает човек. Откакто сте видели случката, сте пътували до другия край на света, имали сте няколко важни бизнес срещи и вероятно не сте си доспали. Всичко това означава, че съзнателната част от мозъка ви сигурно е пропуснала доста подробности от видяното миналата неделя. Чрез хипнозата ще ви помогна да възстановите тази информация.

Хардинг се колебаеше.

— Не знам. Винаги съм си представял, че в това състояние можете да ме манипулирате и да ви кажа дори лични неща.

— За нещастие нещата не стоят точно така. В противен случай всички хипнотизатори щяха да бъдат милионери — пошегува се Тони. — Както вече ви казах, процедурата е да се освободи информацията, която сте захвърлили в подсъзнанието си, защото тогава не е била важна за вас.

— И какво трябва да направя? — попита Хардинг подозрително.

— Просто да се отпуснете, да слушате гласа ми и да следите какво ви казвам. Ще се почувствате малко странно, като че ли сте извън тялото си, но ще бъдете под контрол през цялото време. Използвам техника, наречена невролингвистична програма. Много е разпускащо, обещавам ви.

— Трябва ли да лежа или какво?

— Не е необходимо да правите нищо подобно. Нямам намерение да размахвам часовник пред лицето ви. Готов ли сте да опитате?

Карол не смееше да си поеме дъх, докато наблюдаваше Хардинг, по чието лице пробягваха различни изрази на колебание. Накрая кимна.

— Опасявам се, че можете да ме използвате. Аз съм човек, който познава възможностите на мозъка си. Но бих желал все пак да опитаме.

— Добре — усмихна се Тони. — Сега искам да се отпуснете. Затворете очи, ако така се чувствате по-добре и по-удобно. Искам да се спуснете надълбоко в себе си…

Опиянени от успеха си, Тони и Карол хукнаха към общата зала на екипа. Боб Стансфийлд стоеше до прозореца с втренчен поглед в мокрите от дъжда улици под него. Раменете му бяха отпуснати и една цигара димеше забравена в ръката му. Той се озърна, като ги чу, и видя Карол, която се провикна:

— Можеш да ни поздравиш! Не сме и предполагали, че ще ни се случи такова нещо!

Стансфийлд се завъртя и продума с горчив тон:

— Вие очевидно не сте слушали новините днес.

— Какви новини? — попита го тя, като се приближи.

— Стиви Макконъл се е самоубил.

Карол се спъна и полетя до бюрото. Ушите й писнаха и си помисли, че ще припадне. Тони инстинктивно скочи напред и я подхвана, насочвайки я към един стол.

— Дишай дълбоко, Карол. Бавно и дълбоко — обясни й той успокоително, наведен над нея, съсредоточен върху пребледнялото й лице.

Тя затвори очи, заби нокти в дланите си и се подчини.

— Съжалявам — извини се Стансфийлд. — И мен новината ме шокира.

Карол вдигна поглед и отметна косата от челото си, по което бе избила студена пот.

— Какво се е случило?

— Очевидно вчера е отнесъл побой. Винаги се отнасят така със секс случаите. По всичко личи, че и с него са го направили. Тази сутрин е разкъсал панталона си и се е обесил. Шибаните надзиратели нищо не са забелязали, защото си придават важност и се правят на всесилни! — добави той бесен.

— Горкото копеле! — простена Карол.

— Трябва да има ад, за да могат някои да си плащат дяволиите! — предсказа като мрачен пророк Стансфийлд. — Радвам се, че нямам нищо общо с това. Поне моят задник няма да се пече на огъня. Искам да кажа, че Брандън си намери извинение в многото работа и сега ще ни пратят някой самонадеян следовател, който ще трябва да се заеме със самоубийството в затвора.

Карол го погледна така, като че ли едва се въздържаше да не го удари.

— Боб, понякога наистина си в състояние да ме изненадаш — отвърна тя ледено. — Къде е Брандън?

— Долу, в залата на екипа „ХОЛМС“. Вероятно се крие от Големия шеф.