Вал Макдърмид - Преследвачът

— Някой да има да добави още нещо?

Тони вдигна ръка.

— Ако така или иначе разпитваме съседите, може да си заслужава следствието да се разшири още малко.

Всички погледи бяха вперени в него, но той осъзнаваше само очите на Карол. Това, което бе станало между тях, само бе заострило желанието му да бъде средството, чрез което да пипнат най-после Ханди Анди.

— Този тип е съвършен преследвач. Не мисля, че някой ще обори твърдението ми. Смятам, че е държал Дамиен Коноли под око известно време. Като имам предвид, че сме посред зимата и това не е идеалното време, за да се мотае човек на открито, вероятно е той да е извършвал по-голямата част от дебненето от колата си. Сигурно не е паркирал твърде близо, тъй като би бил прекалено забележим за такава къса уличка и щеше да се набие на очи. Допускам, че е спирал някъде в долния край, откъдето все пак е имал изглед към къщата. Може би някой там е забелязал присъствието на непозната кола, паркирана отвън за по-продължително време.

— Добре измислено — одобри Брандън. — Кевин, можеш ли да обхванеш и тази задача?

— Ще се опитам, сър. Ще пратя наш човек там.

— Можеш да използваш и женското подкрепление — подхвърли сладко Карол. — А дали няма да е по-добре да не им казваме да се съсредоточават само върху джип? Ако този тип е толкова внимателен, колкото смятаме, може би ползва тази кола само за действителни отвличания и прибягва до нещо прозаично, когато следи жертвата си, за да не го засече някой любопитен съсед.

— Ти какво мислиш за това предложение, Тони? — попита Брандън.

— Не би ме учудило. За нас е важно да не забравяме колко е компетентен убиецът. Възможно е дори да ползва наети коли.

Дейв Улкот простена.

— О, Господи, защо точно на мен?!

Боб Стансфийлд вдигна поглед от тефтера си, където нахвърляше имената на екипа си.

— Доколкото схванах, другите линии на разследване, които предложи доктор Хил, засега са в шеста глуха?

Брандън сви устни. Еуфорията се бе изпарила някъде, докато течеше брифингът. Тежестта на предстоящата работа му изглеждаше непосилна. Идеята да открие убиеца му се струваше толкова далечна, колкото и преди Тери Хардинг да влезе в участъка.

— Точно така. Не се обиждай, Тони, но твоите предположения са хипотези, а това, което имаме сега, е първият ни сериозен сбор от факти.

— Няма проблеми — каза Тони. — Твърдите доказателства винаги се появяват първи.

— А идеята на Карол за компютрите? Това е предположение, а не факт, така че, да, и то засега отива в шеста глуха.

— Моите уважения, сър — намеси се Карол, решена да не се остави да я държат настрани. — Дори ако Тери Хардинг ни даде положителна идентификация за модела и марката на возилото, може да не мръднем и крачка напред. Имаме нужда от други елиминиращи фактори, преди да можем да стесним нещата. Ако се окажа права за компютъра, ще се наложи да търсим сред такава малка част от населението, че ще бъде чудо, ако наистина не направим пробив.

Брандън се замисли за момент. После заключи:

— Това има смисъл, Карол. Добре, можем да продължим да го разследваме, Дейв, но не като приоритетна задача. Само като вероятност и когато имаме хора, свободни от главното разследване. Е, всички ли са наясно какво трябва да правим?

После се огледа наоколо с очакване, установи кимванията им за съгласие и довърши със строг глас:

— Е, група, да започваме тогава!

— Може и да спечелиш благословията на полицията — подхвърли Кевин под мустак на Карол, когато излизаха от кабинета на Брандън.

— По-добре на полицията, отколкото на проклетата преса! — отвърна тя сухо и му обърна гръб. — Тони, можем ли да намерим някой по-тих ъгъл и да планираме стратегията за разпита?

— Единственият начин да измъкнеш нещо повече от него, е хипнозата — обясни Тони на Карол, докато вървяха по коридора, след като бяха прекарали един час с Тери Хардинг.

— Можеш ли да го направиш?

— Владея основната техника. Съдейки по движението на очите му и езика на тялото му, той казваше истината за това, което е видял, без да си измисля нещо или да преувеличава нещата. Така че той би могъл да даде повече подробности, ако е подложен на хипноза, особено ако имаме и снимки, които да му покажем.

Десет минути по-късно Карол се появи с купчина брошури за коли, които екипът на Кевин бе събрал из градските разпространители.

— От това ли имаме нужда?

Тони кимна.

— Страхотно. Сигурна ли си, че искаш да го направя?

— Заслужава си да опитаме.