Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Вероятно сега всичките са се скатали под мостовете с включено парно и чакат да напишат по някой фиш за превишена скорост — оплака се Тайлър. Беше влязъл в джипа и благославяше топлината.

— Без съмнение.

— Ако изчакаме до сутринта… — продължи той, но бе прекъснат.

— Ще минат още половин дузина влакове. Дори някой да знае нещо за вагона, вероятността да изчезне нараства пропорционално.

— Така е. — Налягаше го чувство на безсилие, затова реши да я предизвика. — Допускам, и двамата ще се съгласим, че случилото се във вагона не е просто сбиване.

— Две от деветте жертви на Железопътния убиец са загинали от нож. Наясно ли си? — попита тя.

— До болка.

— Никога не сме го съобщавали на пресата.

— Да, но НКТС разполага с информацията.

— Значи е време да спрем с глупостите. И двамата знаем защо сме тук.

— Арестували са когото трябва — констатира Тайлър, опитвайки се да звучи убедително.

— Да, но който му подражава, няма как да знае за двата случая с хладно оръжие. Следователно от самото начало убийците са били двама и НКТС е заловило само единия.

— Работата е, че трябва да се съсредоточим върху огромното количество кръв във вагона. От никоя болница не са съобщили за подобен случай; значи или някой е умрял там, или оттогава кърви. — Замълча за момент и добави: — Следователно в тези лагери на практика търсим тяло.

— Или човек, който да ни посочи кой го е направил.

— Би било добре — съгласи се той.

— Ранените обикновено привличат внимание — продължи тя.

— Или се влачат из царевично поле с бутика в ръка и измръзват до смърт — предположи той.

— Така правят жертвите. Убиецът се качва обратно в товарния вагон, връща се в своя свят и това е краят.

— В който случай имаме убиец на релсите и добре замръзнало тяло в полето — отбеляза той.

— В депото пропусна да се осведомиш дали вагон единайсет трийсет и шест е бил инспектиран, или не. Ако са го проверили и се е оказал чист и празен, то който и да се е качил, го е направил някъде между депото и Сейнт Луис. Това увеличава шанса ни да открием потенциален свидетел в някой от тези лагери — заключи тя.

— Изнасяш семинари, нали? — попита той горчиво. Знаеше, че е права. Наистина забрави да попита. Беше го изпреварила, както и възнамеряваше, и той ненавиждаше факта, че вероятно го е изхвърлила от играта.

— Малко сме разочаровани, а?

— Госпожице Прийст, пропускате метеорологичните условия. Преди бурята температурите в Средния запад са били около нулата. Според съдебните лекари кръвта е замръзнала при допира си с повърхността. Бурята удари този район миналата нощ — тоест боят, или каквото се е случило в онзи вагон, също се е развихрил предишната вечер, след като температурите са паднали. Бурята се е движела много бавно, затова трябва да се насочим към голямото бунище. Така че няма значение дали съм задал въпроса, или не. Каквото и да се е случило, е станало за около четири до шест часа в бавен товарен влак от Сейнт Луис.

Изглеждаше впечатлена. Начинът, по който си играеше с парното на колата, подсказваше, че обмисля как да си го върне.

— Щеше ли да го убиеш, ако партньорът ти не те беше спрял? — полюбопитства тя.

Изведнъж вътрешността на колата се стесни до размерите на фолксваген костенурка. Отново констатира, че си е подготвила домашното. Опипа дръжката на вратата. Въпросът й му дойде в повече. Чу звук от заключващите се автоматично врати. Тя искаше отговор.

— Зарежи.

Тайлър отключи вратата, но тя пак я заключи.

— Имам малък проблем със затворените пространства — призна той. Отново отключи вратата и слезе от джипа. Студът го прониза през дрехите.

Тя свали прозореца и извика силно:

— Ще ми се да опозная този твой гневен характер, преди да влезем в лагерите.

— Онзи пребиваше седеммесечното си момиченце. Блъскаше главата му в стената, правеше черепа й на кайма. Беше го правил и преди. Ние знаехме, докторите знаеха, дори майката на детето, но никой не можеше да го докаже. Майката се страхуваше твърде много от него, за да повдигне обвинения. Аз бях там — на наблюдение. Майката ни позволи да поставим микрофони в къщата. С партньора ми чухме онези ужасни звуци — от главата на детето, която се удря в стената. Плачът му. — Задъха се, получи световъртеж.

Не виждаше Прийст, виждаше само онези дълги черни ръце, които пребиваха малкото същество, блъскайки го в стената. От ухото на детето течеше кръв. Очичките й бяха толкова насълзени, че Тайлър не можеше да ги види. Погледна нагоре и видя звездите. Изпитваше потребност от малко пространство. Пооправи се и се отдалечи от колата. Тя слезе, заобиколи и се спря със скръстени ръце под светлината от фаровете.