Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Добре ли си?

— Гризе ме чувство за вина — отвърна той, — или поне така прецени служебният психолог.

— Ако ме…

— Изгубих значката, изгубих колата си, на път съм да загубя и дома си. Но ти си направила домашното си. Вероятно знаеш всичко. Затова премисли, преди да ми напомниш в какво положение си. Аз съм наясно със ситуацията.

— Ще повръщаш ли, или да се връщаме в колата? — попита тя.

— Влизаме в лагера с изключени светлини. Заради снега ще ползваме събърбана. Последните триста-четиристотин метра сме пеша. Хващаме когото и да видим. Въоръжена ли си?

Тя кимна, светлините се отразяваха в нея като огън.

— Имаш ли разрешително за Илинойс, или само за Мисури?

— Имаме споразумение с всички щати, освен с Луизиана. Лицензирана съм.

— Значи, ако някой от онези клошари побегне, аз ще го последвам, а ти, с извадено оръжие ще залепиш гръб о някое дърво.

— А ако побегне втори, аз ще го погна.

— Снегът е пресен — обърна й внимание той. — Ще ги проследим. Не е нужно да превръщаме случая в нещо повече, отколкото е.

— Ако щатският, с когото си разговарял, е прав, там няма никого.

— Не е прав — опъна се бившият полицай. — Кога изобщо са прави?

Тя се подсмихна.

— Колко дни, платени от парите на данъкоплатците, ти дадоха, за да стигнеш до дъното на това?

— Три.

— Типичното правителствено разточителство. Ако днес не попаднем на следа, няма да има кой знае какво за разследване.

— При необходимост ще отделим повече време — осведоми я той. Чувстваше се по-добре. Колебаеше се дали е от въздуха, или от тази жена.

— Паркирай това нещо някъде, където няма да закъса — кимна тя.

Тайлър тръгна към кабриолета. Питаше се в какво се забърква. С подкрепата на щатската полиция щеше да се чувства по-сигурен.

Спуснаха се по черен селски път под ледената светлина на луната и издължените силуети на дърветата. Джипът остана в далечината. Тайлър скри ключа от колата в чорапа си — така се застраховаше: при евентуална загуба на схватката нямаше да го открият, ако претърсят джобовете му. Постави го до глезена си — студен и драскащ — едва ли щяха да го намерят там. Искаха да предотвратят кражбата на събърбана, ако нещата тръгнат на зле. Ставаше все по-студено, а фордът на Тайлър се намираше на три километра.

Отдясно гористият терен започна да се издига. На това място дългите товарни влакове намаляваха и така улесняваха гратисчиите да скачат в тях. Тайлър очакваше лагерът да е близо до релсите, но чак пък на същото ниво! Нел първа долови миризмата на горящи дърва. Тайлър угаси фенерчето — щяха да се ориентират на лунната светлина. Не искаха да ги забележат.

Пак първа Прийст забеляза златистата светлина от далечния лагерен огън — металният варел, натъпкан с натрошени клони, пушеше като корабен комин. Приближиха се безшумно. В кристалната тишина пукането на огъня звучеше невероятно близо. Започнаха да долавят гласове през дърветата. Най-сетне, на по-малко от стотина метра, различиха четири фигури, наобиколили варела. Тайлър я посочи и й даде знак надясно; посочи себе си и направи знак наляво.

Той дочу приближаващ се влак. Пипна ухото си и Прийст кимна. Вдигна палци, после хукна напред. Хвърли поглед назад да види дали и тя тича. Щяха да използват шума от влака за прикритие. Тракането ставаше все по-силно. Отново хвърли поглед към Прийст и затича по-бързо, за да стигнат едновременно.

Близкият рев на влака го зареждаше. Тези бездомници може би бяха безопасни, а може би бяха обявени за издирване. Леденият въздух изпълни дробовете му.

Влакът премина с мощен рев.

Единият от бездомниците погледна към преминаващата композиция, извърна глава наляво и забеляза Тайлър. Тутакси подвикна нещо на другите, обърна се и хукна. Съсредоточил вниманието си върху Тайлър, изобщо не забеляза жената между дърветата, застанала точно на пътя му.

— Федерален агент! — изкрещя Тайлър, но шумът от преминаващия влак погълна гласа му.

Прийст излезе от сенките с насочен пистолет. Беглецът мигом се захлупи с лице в снега и ръце зад врата.

Другите се обърнаха, огледаха се и спряха размътени пиянски погледи върху Прийст и Тайлър. Явно бяха свикнали с такъв тип „нападения“. Клатеха глави и говореха помежду си.

Тайлър забеляза четири гилзи от колт 45. Върху тях нямаше сняг.

— Федерален агент! — повтори той.

Измъчените скитници носеха многослойни парцаливи дрехи. И на тримата им липсваха зъби. Сополите над устните им бяха замръзнали. Много стилно — помисли си Тайлър. Беше виждал стотици подобни картинки по улиците на Вашингтон и по станциите на метрото.