Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Покриват го.

— Не е изключено — отвърна тя.

— Какво беше това с фенерчето? — поинтересува се той.

За миг огънят освети лицето й. Изглеждаше смразена, но не от студа.

— Документите ми. Опитвах се да ги убедя, че не съм ченге, а само охранител, който те придружава. Надявам се така да ми кажат нещо, без да се притесняват от арест. — И добави: — Показах им документите си от корпорацията, но се съмнявам дали могат да прочетат нещо, освен „Без депозит няма лихва“.

Това му хареса.

— Кракът на онзи тип е сцепен на две. Връзва се с вагона.

— Те твърдят, че се е случило тук, в лагера — повтори тя.

— Докато е сякъл дърва, предполагам — подхвърли той.

— Точно така.

Тайлър се обърна към четиримата и повиши глас:

— Къде е брадвата?

Смутени, мъжете се спогледаха.

— Сигурно снегът я е покрил — отвърна единият неубедително.

— Сигурно. — Тайлър се обърна към Прийст и посочи заслона: — Не можем да го оставим тук. Той умира, бере душа. Пък и не би отказал една бира.

— Шегуваш ли се? Искаш да го дундуркаш ли?

— Искам отговори от него. Как е пострадал кракът му. Кой му го е причинил? Нещата ще са по-лесни, ако е жив, за да ни отговори.

— Тогава извикай линейка — предложи тя.

— Дали ще му предпишат стек бира? — попита той и добави: — Тази бира е най-бързият път до отговорите, които искаме. Знаеш го отлично. Или предпочиташ да чакаш цяла нощ пред спешното, докато почистят раната и го упоят със седативи?

— Няма да качим този човек в събърбана — възнегодува тя.

— Аз ще карам. А после ще почистя, ако се налага — увери я той.

— А ако умре в ръцете ни?

— Няма да умре. Стигнал е дотук.

— Не знам, Тайлър. Според мен е редно да го откара линейка.

Той сви рамене и продължи:

— Виж какво можеш да измъкнеш от четиримата комедианти 1 1 „Четиримата комедианти“ — авторът си прави шега с едноименната вокална група. — Бел.прев. . Идвали ли са други в лагера? Колко души? Кога е пристигнал раненият? Да видим къде се е осакатил с брадвата и да открием някаква кръв, брадвата или каквото и да било, което би потвърдило приказките им.

За негова изненада тя докладва незабавно:

— И четиримата разправят, че са пристигнали тази сутрин; единият от Синсинати, другият от Питсбърг. Останалите не искат да кажат откъде. Заварили го тук, както го откри и ти. Били се отправили на юг — към топлото. Чули, че западните линии са затворени заради бурята. Очакват линиите да бъдат отворени утре и да продължат по пътя си.

— И доколко вярваш на всичко това? — попита той, впечатлен от експедитивността й.

— Искат да се разграничат от онзи тип. — Тя посочи колибката. — Може те да са го осакатили, а може и наистина да не знаят нищо за случая.

— Страхотен живот си живеят, няма що! — възкликна той.

— Така си е — съгласи се тя.

— Пробвай ги пак.

— Защо не пробваш ти?

— В такъв случай ще се наложи да придружиш нашия гост до колата.

— Той няма да влезе в събърбана — повтори тя, но този път не така твърдо.

Тайлър посочи колибата:

— Ти решаваш.

— Ще ги поразпитам още малко — съгласи се тя.

— Добър избор — похвали я той.

Докато се отдалечаваше от ранения, се питаше дали стекът с бира ще свърши работа.

Тайлър караше джипа, та да спести на Прийст ужасната воня. До момента тя нито беше споменала нещо за застраховка на колата, нито се възпротиви на желанието му да шофира. Тайлър наду парното и отвори всички прозорци с надежда смрадта да понамалее. Тя ги следваше на половин километър с форда.

Сега купчината представляваше човек — или поне остатък от нещо подобно.

— Имаш ли нещо за пиене — попита мъжът, легнал на задната седалка.

— Ще ти взема няколко бири — обеща Тайлър, — но първо искам малко информация. — Вдигна малко предното ляво стъкло, за да чува човека. — Отиваме в болницата.

— Не искам никаква болница.

— А бира искаш ли?

— Ченге ли си?

— Федерален. НКТС. Транспортен инспектор. — Ако не се представи подобаващо, рискува да не получи ценна информация, която този тип би му дал.

— Просто ме пусни да си ходя.

— Не мисля. Нали ще ти купувам бира. Не помниш ли? Но първо трябва да си поговорим.

— Какви, по дяволите, ги дрънкаш?

— Как си нарани крака?

— Сякох дърва. В лагера. — Тонът му бе доста колеблив.

— Кога?

— Преди два дни.

— Преди два дни? — учуди се Тейлър. — Докторите могат да го потвърдят или отрекат, знаеш, нали?

— Може да е било преди три дни. Напоследък спах доста.