Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Шаст заобиколи, взе палтото и го закачи на закачалка отвън. Тайлър седна. Стаята миришеше на чипс и кафе.

— Само си бъбрехме. — Тонът на Прийст прозвуча доста високомерно.

Тя се насили да се усмихне.

— Госпожица Прийст ми сподели, че търсите двама гратисчии, които вероятно са се качили или тук, или някъде преди Сейнт Луис — обади се Шаст.

— Единият или и двамата впоследствие са били добре пребити — напомни Тайлър. — Описание на единия или на двамата няма да ни навреди.

— Както обяснявах на дамата — охотно се впусна Шаст, — възможно е да са се качили тук, но обикновено такива типове се качват извън града.

— Господин Шаст каза, че тук трафикът е доста натоварен — намеси се Прийст.

— Да — съгласи се Шаст. — Изхвърляме някои гратисчии, но това не е основаната ни задача.

— Имат по десетина на седмица — продължи Прийст.

— Дори през зимата.

— И не знаете имената им, нито бихте си припомнили как изглеждат — въздъхна Тайлър, долавяйки, че разговорът навлиза в задънена улица. — Парад на бездомници.

— Точно така.

— На нас ни трябва нещо повече — уточни Тайлър. — Единият може вече да е мъртъв. Въпросът не търпи отлагане.

Той, Тайлър, бе сторил нещо ужасно на друг човек и никога нямаше да го забрави.

— С господин Тайлър ни притиска времето, господин Шаст — обади се отново Прийст. — Разбирате ни, надявам се. Тези двамата са оставили доста кръв в товарния вагон. Нуждаят се от медицинска помощ, а от болниците в Сейнт Луис не съобщават за такива случаи. Някой трябва да ни помогне тук.

Тайлър установи, че красотата й го разсейва. Възможно бе това да е част от техниката й. Шаст също не успяваше да откъсне очи от нея.

— Не че не искам да ви помогна. Но десетки, стотици минават оттук всяка седмица.

— Има вероятност единият или и двамата да са сменили посоката — не се отказваше Тайлър. — Поради бурята графикът е променен. На изток са се движили три пъти повече влакове, отколкото на запад.

— Или единият, или и двамата сигурно са минали през вашето депо — подкрепи го и Прийст.

— Възможно е, но е малко вероятно — възрази Шаст. — По това време на годината гратисчиите пребивават под мостовете или в лагери за бездомници, а не по влаковете. Може да са къде ли не.

— Никоя железопътна компания — подхвана настойчиво Прийст, за да впечатли Шаст, който, макар да не работеше за Северното обединение, приемаше нещата присърце — не би искала да се разнесат такива слухове. Нямаме нужда от антиреклама.

— Да няма друг убиец?

— Видяхте ли! — възкликна Нел Прийст. — И вие сте чули. За нас — и за господин Тайлър, и за мен — е важно да разберем какво точно е станало в товарния вагон, и то възможно по-бързо.

Тайлър се досети, че за Северното жп обединение би било кошмар, ако се окаже, че вилнее и втори убиец. На Прийст явно й бе възложена и друга задача: да установи характера на второто престъпление и да го потули. В тази посока целите им не съвпадаха. За Тайлър беше важно, че е извършено престъпление и той искаше престъпникът да си получи заслуженото.

Тайлър се обърна към Шаст:

— За НКТС е важно да разбере дали престъпленията са свързани. — Погледна Прийст. — Колко станаха вече? Шест за година и половина? Пресата все с това се занимава.

— Едното няма нищо общо с другото — възрази Прийст.

— Но не бива да изключваме евентуална връзка — парира Тайлър. — Поне НКТС не я отхвърля. А и се съмнявам, че и вашите началници пренебрегват подобна възможност. Защо иначе ще изпращат човек да разследва, и то с частен самолет?

Шаст ги гледаше объркан.

— Опитните гратисчии избягват да се качват оттук. Залавяме ги и ги арестуваме — обясни той. — Такива са правилата на компанията.

— Добре, значи нямате опитни гратисчии — натърти Тайлър. — Но те все пак трябва да се качват и слизат някъде.

Тайлър се съмняваше, че участникът или участниците в боя биха стигнали далеч в това състояние, ако са сменили посоките. Оцелелият вероятно се намира някъде между тук и Сейнт Луис, но разстоянието бе твърде голямо.

— Скачат от влаковете на запад оттук — каза Шаст. — Достатъчно добре знаят, че трябва да стоят настрани от депото. На изток пътят е равен, а те се нуждаят от дълги изкачвания или отворени градски прелези, където влаковете намаляват скорост, което им позволява да скочат.

— Ще ни посочите ли някакви вероятни места? — настоя Тайлър.

— Вече го обсъдихме! — възропта Прийст.

— Някои от нас — напомни Тайлър.