Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Посочи доста петна върху пода на товарния вагон.

— Защитен удар — повтори Тайлър думите на мъжа.

— А, значи все пак ме слушате — усмихна се Грейстейн кисело.

— Муфтаджията е загубил повече кръв, но Ниския е поел първите удари — продължи Тайлър.

— Точно така, точно така. Не се съмнявам, ни най-малко не се съмнявам, че именно Муфтаджията първи е нанесъл удар.

— Все пак е предположение — напомни Банър. — Става въпрос за двама бездомни негодници, които вероятно са спорили кой да вземе чилито и кой — зеления фасул. Ниския изпреварва приятеля си и се хващат за гушите.

— Може — сговорчиво се съгласи Грейстейн, — но тогава защо вратата е отворена през цялото време?

— Какво? — смая се Банър.

— Вратата на вагона — повтори лаборантът. — Разполагам с информация, че през цялото това време вратата на вагона е била отворена деветдесет сантиметра. А и не ме оставихте да доопиша схватката, разиграла се нататък. Според мен е било бой с юмруци. И през цялото време двамата са кървели. — Лазерният лъч кръстосваше пода. — Разполагаме с уликите. В състояние съм съвсем точно да ви покажа стъпките на „танца“ им. Първо — тук, после — тук. И през цялото време Муфтаджията кърви.

— А Ниския го чака да припадне — довърши Тайлър.

Може и да са си разменили приказки. Тайлър не знаеше. Спомни си за скандала със сприхавия мъж преди месеци. Беше изживявал тези минути на ужас многократно; дори вече се съмняваше дали са истински, или не ги преиначава, само и само да разбере как се е стигнало дотам. Но както винаги те го погълнаха и той пропусна по-нататъшните обяснения на Грейстейн.

— Ще оставя нашите охранители тук — заяви Прийст на Банър. — Ще пазят собствеността, след като вие и вашите хора си тръгнете. Възразявате ли, детективе?

— Чудесно — увери я Банър.

— Искате ли чаша отвратително кафе? — обърна се тя към Тайлър.

Тайлър се поколеба.

— По-скоро искам телата, на които принадлежи тази кръв. Искам да знам, че случаят е зад гърба ни.

Тя се ухили. Зъбите й бяха безупречни. Същото определение се отнасяше и за останалата част от нея.

— Господин Медърс, ще се намери ли някое топло местенце наоколо? — попита тя.

— Да. — Медърс посочи очукан фургон недалеч от тях.

Стъпвайки в оставените преди него стъпки, Тайлър запази обувките си относително сухи, но Прийст правеше решителни дълги крачки, каквито бяха и краката й. Освен това вървеше бързо, като жена с цел. Тайлър се замисли за това, за опита на компанията й да изпревари местната полиция. Рисковано начинание. Огромните снежинки почти се размазваха при падането си върху земята.

На половината път към фургона Прийст спря и се обърна.

— Трябва да намерим телата преди вечерните новини — обяви тя.

След няколко секунди Тайлър съобрази, че току-що са се съюзили.

— За това ли става дума? — попита той, но Прийст отново крачеше решително напред и не му отговори.

По време на дългото пътуване на изток към Тер Хаут Тайлър остави гюрука затворен. В спускащия се мрак се виждаше как бурята оставя посипани като със захар хълмове, които напомняха на Тайлър за накъсания релеф в Мериленд и за живота, който така внезапно изгуби. Сега гледаше на съдебната система като на нещо, което очаква най-лошото от хората — за нея сякаш беше по-важно да прави прибързани заключения, отколкото да открие истината. Почти преби до смърт мъж, но онзи беше пияница и посягаше да бие деца, а Тайлър сметна намесата си като свое задължение. Съществено се оказа, че мъжът е чернокож, а Тайлър — бял и това му струваше кариерата. Пет минути на ярост и гняв заличиха десетина години предана служба.

Доста често въртеше волана ту наляво, ту надясно, за да избягва заледените участъци и да не излети с взетата под наем кола в канавката. Цяла редица камиони, разпръскващи пясък, не бяха подобрили състоянието на пътя и сега, със спадането на температурите, пътната настилка се превръщаше в ледена пързалка.

Нел Прийст се движеше някъде пред него със събърбан под наем, но джипът й беше несравнимо по-стабилен от неговото кабрио. Служба „Сигурност“ на Северното жп обединение явно не пестеше пари. Бе летяла до Сейнт Луис с частен самолет. Труден живот, на фирмени разноски.

Не му се искаше тя да го изпревари. Ако в депото на Тер Хаут разполагаха с информация за двамата гратисчии, организирали кървавата баня, той искаше да я получи, и то преди тя да я филтрира. Каквито и взаимоотношения да се бяха установили набързо помежду им, инцидентът явно беше подпалил компанията и беше най-добре огънят да се потуши. Нейната роля бе да открие първопричината за огъня, а крайните цели на двамата сякаш бяха диаметрално противоположни; жалко, защото пламъкът й му допадаше.