Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Във въздуха се долови някакво очакване. Всички се питаха как ще отвърне Банър на изразеното желание.

— Защо не изляза, за да освободя място за госпожица Прийст? — предложи Тайлър. — Достатъчно се нагледах на този окървавен товарен вагон.

Банър направи гримаса.

— Благодаря — промълви Прийст и отстъпи от стълбата, за да позволи на Тайлър да слезе.

Изкачи се и натри носа на Банър, като свали ръкавицата си и протегна десница, с което го принуди да се здрависа с нея.

— Как точно се пише името ви? — осведоми се тя.

Когато пое ръката й, приличаше на човек, който рови в боклука.

— Да ви дам ли визитка? — попита той.

— Да, би било добре. Благодаря.

Прийст надяна ръкавицата си и зададе няколко въпроса на техниците за „скоростта при сблъсъка“, „размера на разцеплението“ и дали работят в сантиметри или в инчове.

— Е, да ви дам визитката — предложи Банър, малко стреснат или впечатлен от познанията й.

Подаде й картичка и тя я пъхна в джоба. Застанал на снега, Тайлър попита двамата охранители дали са били дежурни цял ден.

— От осем сутринта — отговори единият, играл вероятно някога в колежа нападател в отбора.

— Да, сър. Застъпваме в осем, свършваме в четири — обади се и чернокожият му партньор. — Измъкнахме двама от вагони по втори коловоз. Но никого не сме откривали по тази линия, тук. Вагонът вече беше изтеглен на дванайсети коловоз, преди момчетата от бригадата по разтоварването да го отворят и да видят… това. Извикаха ни, съобщихме на началника, господин Медърс, и той…

— Звъннах в Ню Йорк — довърши Медърс, а на Прийст каза: — Затова, предполагам, са ви изпратили.

— Сигурно.

Нел Прийст определено не сваляше всичките си карти на масата. Тайлър разбираше параноята й на човек, представляващ компанията, но тя не печелеше точки пред Банър, като се прави на много нахакана. Стори му се, че отскоро е на тази работа. Следваше се определен протокол. Първо: събирането на улики беше задача на Банър; после Тайлър поемаше разследването, независимо дали й харесва, или не.

— На нас защо никой не ни се обади? — намеси се Банър.

— Обадихме ви се — възрази Прийст.

— Но ако не греша за времето, това е станало едва след като вече са ви качили на самолета — обърна й внимание той. — А и вие вече сте били тръгнали насам — обърна се той към Тайлър. — Защо се е получило така? — продължи да разпитва Банър.

— Ако от корпорацията са се забавили да ви информират, не аз съм отговорна — подчерта тя. — По-скоро навярно е станало някакво объркване и са решили, че господин Медърс вече се е свързал.

— Никой не ми е разпореждал да го направя — защити се Медърс.

— Видяхте ли? — възтържествува Прийст. — Объркване.

Нито Тайлър, нито Банър се хванаха на въдицата.

— Корпорацията — повтори Тайлър, — железопътната компания ли имате предвид, или охранителната? Или те са едно и също?

— Отделни неща са — обясни тя. Извини се и добави: — Имах предвид железопътната компания. Много трудно и мудно вземат решения. За всяко нещо се свиква заседание, назначава се комисия. Не съм изненадана, че са се забавили.

Продължаваше да звучи неправдоподобно за Тайлър. Полицията е трябвало да бъде уведомена незабавно. Обясни си го с истерията около Железопътния убиец. „Корпорацията“ е искала неин човек — госпожица Прийст — да присъства и да задвижи нещата, преди полицията да вземе прекалено голяма преднина. В следващия миг му хрумна друго: кой, по дяволите, е съобщил на НКТС, защото и те очевидно разполагаха с преднина?

— Някой тук интересува ли се докъде сме стигнали досега? — попита главният лаборант, мъж с остър нос и неспокойни очи, дребен и крехък на вид дори в тежките зимни дрехи.

— Слушаме — подкани го Тайлър, надявайки се да усмири нещата между Прийст и Банър, които също погледнаха лаборанта с интерес.

— Първо ще ви осветлим относно разликата между раните, които открихме. — Говореше ясно, почти нетърпеливо. Човек на светско парти, специалист по всичко. — Имаме прорезни рани, прободни и натъртвания от нанесени силни удари. Вероятно смятате, че всички кървят по един и същи начин, но не е така. За да съм по-точен, трябва да видя кой е сътворил този „танц“, но ако времето се промени, губим уликите; ще се разтопят. Затова проявете още малко търпение, докато направя още няколко научни предположения.

Никой не възрази.

— Карай по късата процедура, докторе — подвикна Банър, почти замръзнал от студ. — Тук е дяволски студено.