Ридли Пиърсън - Твърдо падане

Корт облиза устните си.

Уорд седна до него на предната седалка. След като предварително бе повредил откопчаващия механизъм на колана, Корт предложи Уорд да се закопчее, почака го да го стори, сетне запали колата и подкара. Зъбчатката на механизма обра слабината на колана и Корт вече знаеше, че го е пипнал — Уорд можеше да се отърве лесно, но не и бързо. Времето сега работеше за Корт.

Той знаеше как въздействаше изненадата, както и клаустрофобията, затова въобще не се поколеба да ускори автомобила. От движеща се кола се скача трудно. Когато зави надясно по „Олив уей“, Уорд изненадан обърна глава:

— Струва ми се, че казахте „Дени уей“?

Корт реши да не го поглежда.

— Не е необходимо жена ви да узнае за Сейра Притчет, доктор Уорд.

Искаше му се да погледне, да види как мъжът рухва, как лицето му побледнява и ръцете му се разтреперват. Но остана неподвижен.

— Какво? — изкашля се най-сетне Уорд. — Частно ченге ли сте? — попита той след кратък размисъл. — О, боже мой! Откога ме подозира? — И сетне: „О, боже мой!“ — още няколко пъти.

Завърши съвсем проницателно:

— Не мога да повярвам.

— Допуснахте няколко грешки. Няма да ви занимавам с всички подробности, но това, което вие и Сейра Притчет използвате като обзавеждане… вашите пози… облеклото ви… всичко това навярно се дължи на възбудата?… Да затваряте щорите само няколко пъти. Ами… какво ще кажете за една снимка, която струва повече от хиляди думи? — и той потупа жълтия плик, поставен между двете седалки. С ъгълчето на окото си видя, че вниманието на Уорд се съсредоточи върху плика.

Спря на червен светофар. Уорд сграбчи плика, натисна бутона за освобождаване на колана, отвори вратата и извади единия си крак навън, само за да разбере, че е привързан към седалката.

— Затворете вратата — рече строго пленилият го.

Уорд изхриптя съсипан и се подчини. Сетне погледна в немигащите очи на Корт.

Той рече с преднамерено спокойствие.

— Преди да хукнете, трябва да поговорим за минута.

Светлините на светофара се смениха и Корт рязко натисна педала на газта, от което главата на Уорд се килна назад. Дезориентацията също бе ефикасна.

— Ако ми избягате, няма да имам друг избор, освен да отида при жена ви, нали така? А как ли ще погледне вашето началство в „Дънинг“ на това, че се чукате с помощничката си? А? Опитът показва, че то се мръщи на любовни истории вътре в компанията. А? В един съвършен свят те биха ни оставили да си чукаме когото си искаме, нали така, Роджър? — Той почака секунда и добави: — Имате ли нещо против да ви наричам Роджър?

Уорд предпазливо измъкна черно-бялата снимка от плика. Фотографията не би спечелила награда за осветление или композиция, но двама любовници бяха хванати превъзходно в профил и в поза на самозабрава: Сейра, извила гръб назад, обхванала с крака Уорд, който седеше на стола си. Лицата им бяха ясни като слънчев ден.

— Сам я направих — рече Корт. — Ако искате, задръжте я.

Уорд дишаше тежко, сякаш готов да се разплаче. Той попита:

— За Карин ли работите?

— Не работя за никого — отвърна Корт. — Необходим ми е достъп до симулатора на 959–600. Всичко на всичко за трийсет-четирийсет минути. Искам да ми покажете някои неща. Четирийсет и осем часа по-късно ще получите негативите.

— Симулаторът ли? — попита Уорд, сякаш искаше да каже „Това ли е всичко?“.

— Трийсет минути. 959–600. Искам да направите няколко проби.

— Индустриален шпионаж? Изнудвате ли ме?

Корт се поколеба за миг. Не беше сигурен как ще реагира Уорд спрямо индустриалния шпионаж, но реши, че може да предвиди реакциите му към изнудването, затова рече:

— Да, изнудвам ви. — А след като Уорд не отговори нищо, той добави: — Бих искал да демонстрирате само няколко излитания с 959, това е всичко.

Той замълча, за да даде възможност на Уорд да помисли. Знаеше какво става с хората в подобни ситуации: съзнанието им не се подчиняваше; всичките му части заработваха едновременно и потокът от информация блокираше системата; способността да се мисли намаляваше драстично. Помисли си, че Уорд навярно е напълно погълнат от тази снимка — той и Сейра на стола. Освен това той искаше Уорд да разбере дълбочината на предварителната му подготовка; колкото по-потресен се чувстваше той, толкова по-големи бяха изгледите за успех. След пауза той каза:

— Ще вземем вашия таурус, заради пропуска за паркинга. Ако побързаме, можем да успеем за онова питие в „Кингдом“.

Сетне той завъртя потенциометъра и репортажът за мача отново зазвуча по радиото в колата. Слушаха, докато Уорд се опитваше да преодолее изненадата си и да придобие по-нормално изражение на лицето си.