Ридли Пиърсън - Твърдо падане

— Все още са в началото на осмия — отбеляза Корт с весел оптимизъм в тона си. — Да се надяваме, че здравата ще се потрудят.

Със злорадство той забеляза реакцията на Уорд. Пълно подчинение. Като дете пред родителя си. Никакви възражения. Никакви въпроси. Надигран бе по всички показатели. Корт бе съчинил сценария и, лишен от дарбата на импровизацията, Уорд бе предаден и от собствената си некадърност. Той на два пъти се обръща, за да погледне Корт, сякаш искаше да каже нещо, но очевидно размисляше или не бе способен да намери думите, защото пак се отпускаше на седалката с безчувствено изражение. Корт се усмихна.

— Красив град — рече той като се наслаждаваше на тучната растителност пред фаровете, на хладния вечерен въздух. — Бих могъл да живея на такова място.

Уорд не го слушаше. Тайната на личния му живот бе разкрита докрай за броени минути. Нищо не би могло да го обезпокои повече. Никога нямаше да разбере, че някой го е проследил до Сейра Притчет и сетне до „Кингдом“, съставил е алибито му само като е проседял броени часове в продължение на няколко вечери. Но дали някой от нас е защитен от подобни разкрития? Корт се колебаеше. Ако човек не живее в пълна параноя, има ли някакъв шанс да намери пълно уединение? В неговия собствен начин на живот човек можеше да съществува само в такова уединение и анонимност. Но това не бе резултат на някаква параноя; това бе цената никога да не повтаряш действията си, никога да не оставаш дълго на едно място, никога да не влизаш в контакт със случайни хора. Да си една крачка напред пред останалите. А то е възможно само в един самотен свят на самодисциплина и мълчание.

Корт искаше да сведе до минимум възможността Сейра Притчет да ги види, затова се прехвърлиха бързо от наетата кола в тауруса на Уорд. Неосветеният платен паркинг бе идеалното място за тази смяна. Нареди на Уорд да шофира. Корт измъкна картофа от ауспуха и го метна в храсталака от западната страна на паркинга. Докато сядаше до шофьора, той обясни:

— Причинява достатъчно обратно налягане и двигателят не ще да запали. Крадците по гаражите използват същия номер. Винаги проверявай ауспуха си преди да влезеш в колата. Така можеш да си спасиш портфейла. — И добави: — Или живота си.

Корт мислено отметна още една точка от списъка си, доволен, че нещата вървят толкова добре. Трябваше да се съсредоточи изцяло върху предстоящото. Подкараха по авеню „Аврора“ и се насочиха на юг, там авенюто преминаваше в „Ийст марджинъл уей“, а огромните заводи на „Дънинг Ейръспейс“ бяха само на няколко мили по-надолу. Там случайните елементи от тази операция щяха да заприиждат като глутница плъхове. Корт се подготвяше за тях.

— Намали скоростта — нареди той на Уорд, — караш прекалено бързо. Ако е нарочно, значи си глупак; ако не е, значи си нервен. Не можеш да си позволиш и двете. Разбираш ли, Роджър? Ти просто отиваш на работа. Правил си го хиляди пъти. Аз съм посетител от Европа, който се интересува от 959–600. Това е всичко, което трябва да кажеш. Сега, стегни се, приятелю, в случай че се наложи да разговаряш с някого.

Уорд го погледна, очите му бяха доста по-разширени, отколкото се бе надявал Корт. Но той кимна, въздъхна и изглежда се успокои.

— Добре — рече няколко секунди по-късно Корт. — А сега нека отидем на работа.

Следващите няколко минути караха по път, в дясната страна на който се редяха сондажни кули и товарни кранове. Корт спусна прозореца си и вдиша острия солен мирис на пристанищните кейове. Запита се как ли би се чувствал, ако бе кранист, рибар, капитан на кораб или палубен моряк. Толкова по-различно от сегашния му живот. Помисли за странните завои и перипетии, които го бяха довели точно в този град, точно тази вечер. Канеше се да завали. В един съвършен свят дъждът трябваше да почака няколко часа.

Когато Уорд даде десен мигач, Корт рече с властен глас:

— Къде си мислиш да отидеш? Не насам. Не още. Първо — на портала.

— В симулатора няма охрана — възпротиви се Уорд.

— Няма охрана вътре — поправи го Корт. — Знам това.

Всъщност досадната липса на охрана му бе подсказала да избере за следващата цел именно самолет на „Дънинг“. Простотата ражда успеха — знаеше, че това е така. Поради необясними причини обаче човешкият мозък все теглеше към сложното. Хаос — вместо ред. Корт бе в ролята на математик, който постоянно търси най-малкото общо кратно; той непрестанно обмисляше операцията, търсеше най-ниските й точки, за да заобиколи хълмчетата на проблемите, вместо да ги изкатерва.