Ридли Пиърсън - Твърдо падане

Антъни Корт страдаше от акрофобия 4 4 Болезнен страх от изкачване на високо или от гледане от високо. — Б.пр. . Дори само мисълта да излети със самолет, още повече пък заел място в носа на машината, караше стомахът му да се свива. Първоначално всичко това бе планирано като предварителни изследвания за операцията и трябваше да бъде извършено от друг член на групата, но сега тази отговорност бе паднала върху неговите плещи. Ситуацията изискваше той да избегне разкриването на слабостта си. Трябваше да запази господстващото си положение спрямо Уорд.

— Това, което искам да направиш, е следното: излиташ, напълно натоварен и започваш издигането си. Когато ти кажа, просто оставяш управлението.

— Той ще се разбие, ако направя това — отвърна Уорд в очакване на друга команда. — И за това вината няма да е в самолета — допълни той, защищавайки рожбата си. — Само мощността няма да задържи изкачването. Ще се сгромоляса като камък.

Корт рече:

— Направи така, както ти казвам.

— Искаш той да катастрофира ли? Това е абсурдно.

— Искам да правиш това, което ти казвам.

Той извърна поглед от замайващия екран и погледна часовника си. Трябваше на всяка цена да избегне да гледа екрана; трябваше да избегне и най-малката проява на слабост. Освен това бе важно да следи часовника си: определянето на точния момент бе от изключителна важност.

Инженерите, които работеха за „Der Grund“, изучаваха с месеци особеностите на 959, за да направят предвижданията си максимално точни. Корт сега щеше да използва симулатора, за да провери теоретичните разработки и точността им.

Когато самолетът се издигна от пистата, Корт започна да брои секундите по часовника си. Когато той показа петдесет и четири секунди, Корт извика:

— Сега!

Уорд махна ръцете си от приборите за управление и се облегна назад; говорителите в симулатора пищяха лудо, самолетът се жалваше буйно, плъзгаше се към сблъсък, комбинираните ефекти бяха ужасно истински. Все по-силен и по-силен ставаше шумът, докато най-сетне всичко утихна след удара.

Дори и без да гледа екрана, на Корт му бе необходимо време, за да се съвземе след катастрофата. Той провери няколко от приборите в кабината. Резултатите от този първи тест не бяха удовлетворителни; налагаше се Уорд да повтори симулационния полет, при друго време между излитането и изгубването на управление от страна на пилота. Той избра за следващия тест петдесет и две секунди.

Уорд зареди отново симулатора. Хидравликата изравни кабината, екранът премигна и се изчисти. И отново същата писта — на LAX — се простря пред тях.

Като пилот Уорд направи шест излитания, като всеки път използваше различни времена. На шестия опит той бе забележително близо до получаването на онези данни, които Корт търсеше. Замаян от успеха и със силно гадене от акрофобията си, Корт нареди на Уорд да пробва точно на 47 секунди. Този път изборът на времето щеше да е идеален.

Шейсет и четири каналната стереоуредба на симулатора имитираше всички звуци — от рева на реактивните мотори и на вятъра до тихия шум на хидравликата и резкия удар, когато колесникът се прибира в корпуса на самолета. Носът се издигна рязко над пистата, турбините виеха; Уорд пусна управлението както му бе наредил Корт. Останал без пилот самолетът се килна безпомощен и катастрофира. Корт се наведе напред и отново провери данните от няколко прибора. Той се усмихна победоносно и очерта кръгче около числото 47. Още един, последен път — това бе всичко, за да е напълно сигурен.

— Не ти харесва да летиш, а? — попита Уорд. — Не погледна нито веднъж екрана.

Корт желаеше още само един опит, но наблюдението на Уорд го разтревожи. Последният тест бе минал чудесно. Чувството за сполука се бе загнездило дълбоко и, ако беше сам, сигурно щеше да извика от радост. Съвършенството бе всичко за Антъни Корт. Четирийсет и седем секунди. Но той страшно искаше да повтори опита за последен път, за да се увери, че успехът може да бъде повторен. В това бе смисълът. В стремежа си към съвършенство той не би могъл да постъпи иначе. В един съвършен свят…

— Нека го повторим още веднъж — нареди той.

— Пак на четирийсет и седем секунди ли?

— Точно както предишния път.

— Какво целиш? Кой си ти? Това не е промишлен шпионаж, нали? Нещо друго е — обърна се той с лице към Корт.

— Просто си карай самолета — нареди Корт.

В очите на Уорд се четеше тревога. Той не съумя да скрие яда си, след като страхът отстъпи място на все по-отчетливото му досещане за целта на Корт. Корт се замисли дали да не спре дотук; беше получил онова, от което се нуждаеше. Нетърпеливостта на Уорд издаваше възвръщането на отговорността му. Тъкмо бе готов да отмени опита, когато Уорд бутна напред ръчката на газта и самолетът хукна по пистата. Сетне носът му се издигна към светлосиньото електронно небе. В стереоуредбата виеха турбините на двигателите. Стръмното издигане продължаваше. Това бе неправилно! Корт се обърна, за да смъмри пилота, но докато го правеше, допусна грешката да погледне хипнотизиращия екран. Не можеше да откъсне очи от него. Земята изчезваше под тях; носът сочеше към синевата. Самолетът рязко се наклони наляво и надясно, нагоре и надолу, а симулаторът точно реагираше на блуждаещото пилотиране на Уорд. Корт не бе сложил предпазен колан и падна от креслото си.