Ридли Пиърсън - Твърдо падане

Корт не можеше да си позволи риска да даде на онзи още време, за да се съвземе напълно.

— Ако стане нужда, ще ме представиш като Дейвид Антъни, представител на Белгийските авиолинии. Прекъснали сме преговорите си с Еърбъс и възнамеряваме да купим до 1996-а четири 959 за по-късите ни маршрути. Ако сделката стане, ще се нуждаем от симулатор и курс за инструкторите. Достатъчно просто, нали?

— Ти си обмислил и най-малките подробности, нали така? — попита горчиво Уорд.

Корт рече самоуверено:

— Нямаше да съм тук, ако не го бях направил.

Преминаха през дълга зала, изкачиха се по метално стълбище и спряха пред стоманена врата, която имаше цифрова ключалка. Уорд се поколеба; навярно му бе хрумнало, че все още можеше да предотврати това, което щеше да се случи.

Корт каза:

— Знам, че на първия етаж вратата не е обезопасена.

Той добре знаеше, че по някаква зла ирония в тази сграда вратите на втория етаж бяха със специални ключалки, докато на първия не бяха.

Без да спори, Уорд въведе шифъра и отвори вратата към огромна, ярко осветена стая с висок сводест таван. Като голям физкултурен салон.

Те стъпиха върху тесния решетест проход, който водеше до грамадно отворено пространство на десет метра разстояние. Вдясно от прохода се издигаха на хидравликата си от циментовия под четири блестящо бели симулатора. Помещението бе безукорно чисто. Всеки симулатор имаше огромен „слонски хобот“, който отвеждаше масата кабели в дупка на пода. Три от симулаторите се движеха безшумно, полека се вдигаха или снишаваха, накланяйки се наляво или надясно. Модерната хидравлика реалистично имитираше полета, докато скрити от погледа курсисти „управляваха“ самолетите. Всеки симулатор разполагаше с подобни на огледални слънчеви очила екрани, върху които се изобразяваха компютризираните визуални ефекти; веднъж попаднали в симулатора, курсистите ставаха свидетели на променящата се около тях обстановка с обзор 190 градуса в реално време. Това бяха може би най-съвършените симулатори в света.

— Ето данните за пистата — рече Корт и подаде на Уорд сгънат лист хартия.

Той взе листа с нежелание. Извади чифт очила за четене и прегледа данните.

— Почакай тук — рече Уорд и мина по алуминиевото мостче между прохода и симулатора. Той влезе в машината, оставяйки вратата отворена, а сетне излезе, мина близо до Корт и му показа да го последва.

В стаята с надпис „Симулационни компютри“ се използваше филтриран и охладен въздух, който се вкарваше в помещението с достатъчна скорост, за да се изисква доста сила да отвориш вратата. Студеният въздух сякаш зашлеви Корт по лицето. Той се преви, изненадан от съпротивата на вратата, влезе вътре и последва Уорд, докато вратата се затваряше сама.

Стаята имаше издигнат двоен под, за да помести в себе си кабелите на компютрите. Прозорците й гледаха към четирите симулатора. За пет минути Уорд въведе специфичните данни за пистата.

Докато излизаха от стаята, той каза меко:

— В базата ни от данни имаме и LAX 3 3 Съкращение за международното летище на Лос Анджелис. — Б.пр. . Можеше да попиташ.

Тази забележка смрази Корт, по тялото му премина гореща тръпка, въпреки хладината на стаята — познанията на Уорд и растящата му в резултат на това самоувереност можеха да се превърнат в проблем. Той не бе допуснал, че Уорд може да разпознае LAX само по няколко числа. Реши, че му е издал твърде много информация. Дали човек с такива познания в сферата на авиацията щеше да се досети за целта на предстоящите опити? За намеренията му? Обхвана го безпокойство.

След като Корт премина по мостчето между прохода и симулатора, Уорд го вдигна по електронен път; двамата останаха в симулатора — вече освободен, в състояние да се задвижва сам чрез хидравликата си.

Миризмата вътре в симулатора бе на електроника; Уорд затвори и заключи вратата зад себе си. Двамината се наведоха напред и влязоха в кабината на самолета, където Корт изгуби ориентация. Кабината пламтеше със светлините на приборите. Прозорчетата гледаха към пистата — симулирана писта, но тъй невъзможно близка до истинската, че за миг Корт си помисли, че наистина щяха да летят. Успоредните светлини по пистата премигваха в синхрон.

— Удивително! — рече той, без да ще.

Уорд намръщен работеше по компютъра с малко екранче до мястото на инструктора. Сетне се премести в креслото на първия пилот.

Корт седна в креслото на инструктора, зад пилотското място. Стомахът му се сви. Не искаше Уорд да го вижда в това състояние.