Ридли Пиърсън - Твърдо падане

— Прекрати това! — настоя той с отслабнал глас.

Симулаторът продължаваше да се издига и да подскача непредвидимо във всички посоки.

— Престани! — опита той отново, но този път повърна.

Уорд се обърна, погледът му бе обезумял, и надвика рева на машините:

— Можеш да съсипеш брака ми — рече той със злобен тон, — но и без това в него не е останало много. Но ти няма да саботираш един от нашите самолети, или каквото и друго да си намислил. Аз няма да ти помогна за това.

— Спри! — настоя Корт, чувствайки се малко по-добре, след като повърна.

Уорд стана от пилотското кресло — самолетът бе изпаднал в опустошително пикиране — натисна с коляно лицето на Корт, точно там, където беше болният му зъб, и се отблъсна от него. Той бягаше!

Корт се хвърли напред и го хвана за глезена.

Уорд падна тежко.

Самолетът продължаваше да пикира. Воят на двигателите достигна критична височина. Корт се изкатери върху Уорд, онзи изкрещя за помощ и двамата се сборичкаха. Сетне Уорд отново извика, а Корт го накара да млъкне с удушваческа хватка. Задържа я, докато Уорд не изгуби съзнание.

Самолетът продължаваше дългото и зловещо спускане към гибелта си. И въпреки че Корт знаеше, че трябва да отпусне хватката си, нямаше сили да го стори. Избиваше страха си върху врата на този мъж.

В безмълвието на вече неподвижния симулатор голата реалност на опасното положение, в което бе изпаднал Корт, бе оглушителна. Той бе убил Уорд. Щеше да последва разследване. Нишките щяха да поведат към симулатора, към 959 — към всичко онова, което той се бе надявал да избегне.

Не беше човек, който се паникьосва лесно, но въпреки подготовката си, направи точно това. Той започна да бие плесници по лицето на мъртвеца, като повтаряше невъзможните си молби той да се съживи отново. Заговори на себе си, опитваше се да обясни, да разсъждава: беше искал само да си върне контрола върху положението; да го накара да млъкне; да го стресне и да го накара да се държи нормално. А сега това! Той разтърси мъжа за ризата му. Съживи се! Главата му се люлееше тромаво наляво и надясно, сякаш казваше „Не!“.

Съживи се, копеле такова , молеше се Корт. Но ако имаше силата да отнема човешки живот, той не притежаваше никаква възможност да го върне обратно сред живите.

Полека-лека се съвзе. Убийството не беше нещо напълно ново за него, припомни си той. За втори път пусна Уорд. Той се строполи тежко, с тъп удар върху мокета. Той бе дал своя принос; Корт бе получил онова, което искаше. Корт натисна бутона за сваляне на мостчето до симулатора, напрегнато заслушан, докато то не застана точно на мястото си. Отвори вратата и огледа останалите три симулатора, които още се движеха с вдигнати мостчета. Погледна часовника си: до края на четиричасовата смяна остава по-малко от два часа.

В това се състоеше шансът му.

Да остави трупа в самия симулатор бе немислимо, защото без съмнение щяха да го открият бързо, да извикат полицията и да съкратят преднината му във време, като по този начин пък щяха да намалят шансовете му да избяга успешно.

Той вдигна Уорд, преметна ръцете му върху своите рамене и пое тежестта му като го хвана под ребрата. Отново погледна през вратата. Като видя, че няма никой, той пое по мостчето. Краката на Уорд се влачеха безжизнени. Проходът му се стори все по-дълъг с всяка измината крачка, но най-сетне се добра до компютърната стая. Блъсна вратата, успя да я отвори и изпусна Уорд веднага щом влезе вътре. Уорд падна върху двойния под. Корт смяташе да скрие тялото сред големите компютри, но звънтенето на кухо от двойния под му подсказа по-добра идея.

Изтегли трупа до самия край на стаята, покрай шест реда машини, които тихо бръмчаха. Извади един от металните листове на горния под — под него се разкри бъркотия от преплетени кабели. Вдигна още четири листа и успя, използвайки слабината на кабелните снопове, да ги размести встрани.

Докато подхващаше Уорд, подвижното мостче на третия симулатор започна да пада. Един от екипажите очевидно излизаше в почивка. Паниката го раздруса така, сякаш по тялото му премина ток с високо напрежение. Той сграбчи Уорд и го натика под горния под, докато отвън мостчето продължаваше още да се спуска. Бясно запоставя металните листове по местата им, като в последния миг се сети да пребърка трупа и да вземе ключовете от колата.