Ридли Пиърсън: Твърдо падане

Протегна напред ръката си — забеляза, че по опакото на дланта нямаше косъмчета — и непохватно улови падащи снежинки, като дете в първата за сезона снежна буря.

Пръстите му полека се разтвориха. Все още не чуваше, но очите му виждаха нормално. Ръката му бе пълна с конфети. В крайна сметка не бе напълно луд.

Дойче марки.

Антъни Корт седеше зад волана на наетата кола и белеше един картоф. Спомни си, че баба му — баварка, правеше същото. Тя носеше дебели памучни рокли, които покриваха прасците й, и остаряла, бяла касапска престилка — седеше в черен люлеещ се стол до задната портичка и обелваше цяла кофа картофи, които сетне щеше да смачка, да ги омеси с масло и с черен пипер и да прибави към тях щедри късове бекон. Но Корт нямаше намерение да изяде този картоф.

Беше вторник, 21-ви август. Очакваше този ден от месеци. Нуждаеше се от подробна информация за поведението и качествата на самолета „Дънинг-959 Скайбъс“. На стотина метра от него, от другата страна на стената от бетон и стъкло, неговият шанс да получи тази информация — някой си д-р Роджър Уорд се мяташе в екстаза на страстта.

Чифт свещи хвърляха жълтеникава светлина върху прозорците зад малкия балкон на апартамента на третия етаж, разположен на ъгъла на улица „Ийст Олив“ и авеню „Белвю“. Беше от онзи сорт осветление, което ласкаеше жените, което бе свидетел на пламенен шепот с подсладен от виното дъх, което не съумяваше да прикрие характерната, подлудяваща миризма на възбудата. Сградата — с чисти линии и малко отдръпната навътре от пътя — бе с гипсова мазилка в слонова кост и имаше балкони с ниски стени, обрамчени с перила от стоманени тръби, боядисани в индиговосиньо. В избата му имаше два големи гаража паркинги, и двата затворени с масивни метални порти. Табела афиш на тротоара обявяваше, че има свободни места. Агенцията за недвижима собственост използваше сиатълската космическа игла в емблемата си.

Корт продължи работата си по картофа, като едновременно с това поделяше вниманието си между тауруса на Уорд, паркиран на платения паркинг, и прозореца на апартамента. По радиото на колата тихо вървеше репортаж от втората част на мача на „Маринърс“, въпреки че Корт изобщо не разбираше тази американска игра.

Корт бе облечен с избелени дънки, кафяви италиански мокасини с гумени ходила, немачкаема риза в маслиненозелен цвят и морскосиньо, тънко найлоново яке. За да стане неузнаваем, лицето му не бе изцяло неговото, по-скоро бе цял склад за театрален грим, оцветени контактни лещи, перука и фалшиви вежди. Не беше специалист по тази част, но се справи.

Сейра Притчет очевидно бе добра любовница: Уорд бе при нея от часове. Корт не можеше да се въздържи и да не си представи усещанията, които онзи мъж преживяваше. Какво ли не би дал да е в прегръдките на желаеща го жена, вместо да седи в наета кола и да бели картоф. Но въпреки това вниманието му си оставаше неотклонно насочено. С немска педантичност той си подреждаше задачите, които му предстояха: да отвлече Уорд; да получи достъп до симулатора на компанията „Дънинг“. Едно съзнание, засипано с прекалено много информация, с твърде много преценки не бе в състояние да реагира бързо. Антъни Корт имаше котешки реакции.

Когато шестият ининг завърши с неуспешните опити на резервния питчър на „Маринърс“, августовското слънце вече търсеше хладината на Пасифика, излъчвайки бонбоненорозов огън към всичко, което не бе на сянка. Корт излезе от наетата кола и мушна здраво картофа в ауспуховата тръба на форд тауруса. Сетне се промъкна зад ъгъла на платения паркинг и се настани зад влекач, който носеше емблемата и адреса на компанията за асфалтиране и паваж „Стоунуей“. Запали цигара и зачака.

Една пресечка по-нагоре по улицата група от шест хлапета се мотаеха пред пазара Малстръм и пушеха цигари; пред тях се четеше надпис „Видео, 99 цента“. Искаше му се да се разкарат. За късмет след няколко секунди те го сториха.

Резервният питчър сигурно бе получил нови сили, или пък самият той бе сменен, защото докато се стигне до седмия ининг, Корт изпуши още три цигари. Това бе добре за Корт, защото слънчевите отблясъци и последвалият ги полумрак отстъпиха мястото си на звездното нощно небе, когато триизмерното изображение се превръща само в силует и не можеш да разчиташ на представата си за разстояние.

Роджър Уорд се появи иззад полираните пръчки на масивната врата на входа на жилищния блок. Спря се, за да огледа внимателно улицата, за да остане скрита изневярата му.