Ридли Пиърсън - Твърдо падане

Корт го наблюдаваше като лъв, готов за смъртоносния си скок. Той угаси цигарата. Временно изгаси и всичките си тревоги: че действа вече сам; че Михаел и останалите членове на „Der Grund“ се бореха в същия този момент с мраза в килиите на Бонския затвор; че много от предварително уговорените срещи вече бяха компрометирани и/или хората, с които трябваше да се срещне вече сътрудничеха на американските власти в залагането на капани, за да го уловят; че сега разчиташе на млада жена, която нито бе виждал, нито бе работил с нея повече от две години, една жена, с която се бе свързал преди по-малко от двайсет и четири часа, променяйки рязко времето и степента на нейното участие в този проект; че това бе най-амбициозното начинание на „Der Grund“ изобщо — само планирането му бе отнело четиринайсет месеца.

Той леко изтръска пепелта от предницата на тъмносиньото си яке и напълно се скри от полезрението на тауруса, в очакване на шума на неискащия да запали двигател. Това щеше да е знакът.

Таурусът изръмжа усърдно, но отказа да запали. Корт изчака търпеливо да чуе шума от отварянето на вратата, който най-сетне долетя до него, придружен от промърморена ругатня. Сега вече Корт се приближи така, че мъжът да го види и да не се изненада. Искаше онзи да се чувства спокоен. Искаше той да се почувства спасен.

От разстояние Роджър Уорд изглеждаше по-дребен, отколкото всъщност беше. Косата му имаше цвета на стар бамбук, лицето му бе изпито и с раздвоена брадичка, сиво-белите му бакенбарди не бяха добре изравнени — десният бе малко по-дълъг от левия. Носеше светлозелена плетена спортна блуза с къси ръкави и къси панталони в защитен цвят с маншети. Глезените му над лъщящите мокасини бяха голи. Лявата му обувка беше с новосменен ток. Дори като се взираше ядосан в тъмнината под вдигнатия капак на заинатилия се мотор, той създаваше у Корт впечатлението за човек с безкрайна енергия и голяма жизненост. За да изкараш един двоен сеанс с любовницата ти, ще ти трябва бая виталност, предположи Корт.

Прекалено зает с проблемите на мотора си, Уорд едва забеляза Корт, само промърмори „Проклето нещо“, докато Корт минаваше покрай него.

— Проблеми ли имате? — попита Корт и спря на метър от колата.

— Знаете ли нещо за запалителните системи?

— Не и на тези коли. Електронно запалване, нали? — рече Корт.

В един съвършен свят той навярно би продължил да върви, но не можеше да играе прекалено свободно с този. Беше му нужно Уорд да тръгне с него, вместо да безпокои своята прекрасна Сейра Притчет. Ако той избереше да въвлече Притчет, картофът щеше да бъде тайно изваден и същинският сблъсък щеше да почака, докато Уорд не поемеше с колата си към дома. Корт имаше варианти и за двете възможности.

— Сигурен ли сте, че не е задавена?

— Тя е с впръскване на горивото — отвърна Уорд. — Съмнявам се.

Ако сведенията за Уорд бяха точни, той би трябвало да е вече притеснен. Седмият ининг му оставаше възможността само на още един, за да стигне навреме залата „Кингдом“, за да хване деветия и да се появи за едно питие в ложата на съседа си. Питието бе част от „застрахователен“ план, съставен да подкрепи алибито му. Той и Сейра Притчет си имаха абонаментни билети за домакинските мачове и, ако жена му случайно попиташе, съседът щеше несъзнателно да подкрепи лъжливото твърдение на Уорд, че е бил на мача. Това си бе едно хитро решение, което продължаваше вече дванайсет месеца. С абонаментни билети за мачовете на „Маринърс“, „Сийхоукс“ и „Соникс“ през цялата година му оставаха само няколко седмици, за които трябваше да измисля нещо по-сложно. И пак според сведенията, Уорд не бе тъй изобретателен, както можеше да се очаква, което го правеше идеална мишена. Той бе определено прагматичен и ужасно се боеше от жена си: това бяха двете най-важни черти, които привлякоха Антъни Корт.

— Отивам към „Дени уей“ — рече Корт, нарушавайки правилата. Не беше съвсем чисто предложение, но по-далеч не смееше да отиде.

— Тъй ли? — рече Уорд. — Веднага ли?

— Да. Веднага. — Корт видя как Уорд вдигна глава към апартамента. Беше готов да изгуби Уорд на този етап, даже май предпочиташе да стане така: вторият им сблъсък щеше да е по-силен и затова — по-ефикасен.

Но мъжът попита:

— Бихте ли ме взел до някоя бензиностанция?

Корт сви рамене:

— Разбира се.

Уорд бързо свали капака на двигателя и притича до вратата на шофьора. Навеждайки се напред, той извади ключовете и заключи колата.