Норма Бейшър - Игра на богове

Забарабани раздразнено по бюрото. Защо не успява да я прогони от мислите си? Какво я отличава от другите? И защо докато прави секс с Анна, мисли за Мередит?

Какво всъщност изпитва към нея?

Александър се взираше замислено в снимките върху бюрото пред него — снимки на Анна с други мъже, влизащи или излизащи от апартамента. Именно тези снимки, помисли си той мрачно, потвърждаваха опасенията му, че тя не спазва своята част от споразумението им. Оказа се невярна любовница. Погледна седналия пред него мъж.

— Знаете ли кои са? — попита той.

Частният детектив кимна.

— Очаквах да ме попитате. Ето, приготвил съм справка. — Извади плик от куфарчето си. — Отбелязал съм не само имената, но и професиите, и биографични данни; не съм пропуснал и датите на съответните посещения, както и времетраенето им.

Александър пое справката, бързо я прелисти и отново погледна детектива.

— Впечатлен съм — обяви той. — Добра работа. Сведенията са изчерпателни и подробни.

Извади плик от чекмеджето и го плъзна по бюрото. Мъжът го взе и внимателно го отвори. Вътре имаше няколко едри банкноти.

— В брой ли? — попита той изненадано.

— Предпочитам да се разплатим по този начин, господин Хейс — отвърна Александър, без да си прави труда да дава обяснения, и подаде на мъжа подготвен документ. — Подпишете тук — потвърждение за получената сума.

Мъжът кимна и изписа името си на посоченото място.

— Да продължавам ли да се занимавам със случая, господин Киракис? — попита той, връщайки листа.

Александър поклати глава.

— Не е нужно. Вече ми набавихте цялата необходима информация. Или по-скоро… желана информация. Но ако сте така дискретен, както сте и изчерпателен, в бъдеще положително ще работя с вас.

— Никога не обсъждам клиентите си. Уверявам ви, господин Киракис. — Хейс стана. — С никого.

Александър се понадигна и протегна ръка.

— Тогава ще се срещнем отново — обеща той.

Хейс си тръгна, а Александър се съсредоточи върху справката и я изчете внимателно. Въобще не се изненада, че мъжете, с които Анна се бе срещала, бяха свързани до един по някакъв начин с развлекателната индустрия. Значи, помисли си той развеселен, е говорила сериозно за желанието си да се пробва в шоубизнеса. Съвсем типично бе Анна да се опитва да прави капитал от даденостите си, за да постигне своята цел. Но и защо да не е така? В края на краищата те й бяха служили вярно в миналото.

Странно, но Александър не се ядоса, както би било нормално. Напоследък откри колко малко го удовлетворява вече споразумението им. Отначало Анна успяваше да задоволява потребностите му, и то доста добре. Но сега тези потребности се бяха променили. Той се беше променил. Чисто физическата връзка с жена отстъпваше на втори план. Породи се потребност да се нуждае някого, да държи на него, да изпитва нещо повече от сексуално влечение, когато вземе жена в обятията си. Даде си сметка, че няма да се терзае, ако Анна изчезне от живота му.

Натисна копчето на интеркома върху бюрото. Секретарката му се обади веднага.

— Да, господин Киракис?

— Стейси, излизам след малко — обяви той. — Смятам да не се връщам в офиса следобед.

— Да повикам ли колата? — попита тя.

— Не. Възнамерявам да повървя.

— Да, сър.

Пъхна снимките и справката от детектива в голям кафяв плик и отиде до дрешника да си вземе палтото. Няма да звънне предварително. Ако поради някаква причина Анна не е там, ще я изчака. А ако случайно е там и не е сама, ще поиска обяснение.

Време е да сложи край на този фарс.

— Наредил си на детектив да ме следи? — Анна погледна към разхвърляните по леглото снимки, а после към Александър; очите й бяха присвити от гняв. — Защо?

— Не е ли очевидно дори за теб, скъпа Анна? — попита хладно с блеснали от ярост очи. — Имахме споразумение, но ти не изпълни своята част.

— Винаги съм била на твое разположение — ще отречеш ли? — изрече тя разпалено с разкривено от яд лице.

— Когато те доведох тук, дадох съвсем ясно да се разбере какви са условията, Анна — напомни й той. — Уговорихме се, докато те издържам, докато плащам сметките ти, да не се виждаш с никого, освен с мен. Подчертах, че няма да търпя никакви други твои любовни авантюри. Не прие ли думите ми сериозно?

Тя го изгледа — ярост замрежваше като воал очите й.

— Не разбирам — промълви накрая. — За теб явно не представлявам нищо повече от средство за задоволяване физическите ти потребности. Какво те е грижа дали се виждам с други мъже или не? Защо те засяга, щом никога не е пречило на плановете ти?