Норма Бейшър - Игра на богове

Тя имаше една грижа: възможно по-скоро да задели и натрупа максимално количество пари — сигурна гаранция за деня, когато Александър ще се отегчи от споразумението им и ще си намери друга. Беше неизбежно — Анна го знаеше от опит. Рано или късно женените винаги се прибираха при съпругите си, а на необвързаните им омръзваше и те встъпваха в брак или си намираха любовница. Перспективата не притесняваше Анна докато това се случи, тя ще е натрупала достатъчно и бижута, за да живее съвсем охолно до появата на следващия мъж.

Доста далеч стигна, помисли за себе си тя. Доста, да — за незаконно дете на продавачка от Плака. Доста далеч за копеле на нацистка свиня, чиято самоличност нямаше да узнае…

— Успял си да приобщиш „Донован асошиейтс“? — Дори понякога лошите телефонни връзки през океана не заглушаваха кънтящия глас на Константин Киракис. — Чудесно! Представа нямам как си го постигнал, Александър, но съм доволен. Изключително доволен.

— Знаех, татко, и затова исках лично да ти го съобщя.

Александър добре помнеше провалените опити на баща му преди десет години да приобщи същата компания.

— Радвам се, че се обади, Александър — продължи Киракис. От другата страна на линията последва напрегната пауза. — Има още нещо, което според мен трябва да обсъдим.

— Делово ли е?

— Лично.

Александър се досети какво ще последва. Баща му е узнал за споразумението му с Анна.

— Татко, знам какво ще…

— Изчакай да свърша, Александър — прекъсна го Киракис. — Вярно, обещах да не се бъркам в личните ти дела. Не възнамерявам да ти казвам как да живееш живота си или с кого да спиш. Но се питам дали сегашната ти връзка е разумна стъпка.

— Говориш за Анна Константелос — уточни Александър.

— Съзнаваш, естествено, що за жена е тя.

— Знам всичко за нея — увери го Александър.

— Не очакваш ли да възникнат проблеми?

— Татко, ти осъди кратката ми връзка с Мариан Хаупман, защото смяташе, че възползвам от уязвима жена. — Напомни му Александър. — Анна не е невинна, нито уязвима. Когато се запознахме, тя бе високоплатена компаньонка на повикване в Атина. Не храни никакви илюзии. Наясно е, че когато нямам повече нужда от нейните… услуги, споразумението ни ще приключи.

— Бъди предпазлив, Александър — предупреди Киракис. — Сигурно ще й се прииска да замени онова, което всяка жена има между краката си, за мощта, която ти се полага по рождение.

Александър се засмя.

— Анна не би използвала секса, за да се пазари — отвърна той. — От самото начало съм й дал да разбере, че аз съставям правилата.

— И вярваш, че тя ще спази своята част от уговорката? — попита Киракис.

Александър се засмя гръмко при тази идея.

— На Анна нямам доверие за нищо, татко — отвърна той без колебания. — Но тя е прагматична. Извървяла е този път и преди с други мъже. Няма да се самоубие, когато връзката ни приключи.

— А ако реши да вдигне скандал?

— Няма да вдигне скандал — отвърна Александър уверено. — Предпочита да не се набива на очи по обясними причини. Миналото й не би издържало при по-внимателно взиране.

Киракис помълча.

— Кажи ми, Александър, ще намериш ли някога подходящата жена, та да се задомиш?

Александър се поколеба за миг.

— Намерих я преди близо година — промълви той бавно.

— Ти… — Киракис замлъкна. — Омъжена ли е? Това ли се опитваш да ми съобщиш?

— Не — отвърна Александър тихо. — Има връзка с друг мъж. Сериозна връзка.

— Сигурен ли си?

Александър си пое дълбоко въздух.

— Татко, предпочитам да не го обсъждаме — сподели той тихо, но с овладян тон. — Звъннах само да ти кажа за сделката с „Донован“…

— Добре — въздъхна Киракис. — Но не мога да не се притеснявам за теб, синко. Вече ми остана само ти и искам да си щастлив.

— Знам, татко — произнесе Александър уморено. — Трябва да затварям. Звъни другият телефон.

Не беше истина, но бързаше да приключи разговора.

— Ще се чуем ли по-късно през седмицата?

— Естествено.

Александър бавно остави слушалката. Това, че бе споделил нещо толкова съкровено, го изненада повече, отколкото изненада дори баща му. До момента не се бе замислял особено как точно го привлича Мередит. Желаеше я за леглото, разбира се, така както желаеше всяка жена. Нещата обаче не свършваха до тук. От самото начало се оказа по-различно — не изпитваше потребност да доминира над нея сексуално. Нямаше и следа от необяснимата ярост, която изпитваше към Анна или Франческа, или — до известна степен — към Мариан. Липсваха чувствата, поради които неизменно губеше интерес към жената. Ето, вече започваше да се отегчава и от Анна. Желание имаше, разбира се, но имаше и още нещо — неуловимо, неопределимо…