Норма Бейшър - Игра на богове

Джордж бързо се изправи и излезе от стаята. Александър отново погледна баща си.

— Какво има? Не е нещо с мама, нали?

— Майка ти е добре… при дадените обстоятелства. — Киракис пъхна вестника в ръцете на сина си и гневно посочи с пръст. — Прочети това! — нареди той.

Александър прегледа набързо кратката статия. После седна на стола и погледна баща си.

— Нямах никаква представа… — подхвана той бавно.

— Познавал си тази млада жена, нали? — настоя Киракис.

Александър кимна.

— Да, познавах Мариан. Срещнахме се преди два месеца в Гщаад, но…

— Имал си връзка с нея, нали?

Тонът на Киракис не търпеше възражения.

— Да — призна Александър. В статията пишеше, че Мариан се е самоубила. — Нямах представа, че е толкова объркана — продължи той. — Никога не ми е хрумвало, че би посегнала на живота си.

Очите на Киракис бяха ледени.

— Простила се е с живота заради теб — изръмжа той. — Това нищо ли не означава?

Александър го погледна изненадано.

— Заради мен? Татко, та аз едва я познавах — възрази той. — Прекарахме седмица заедно и…

— И тя пристигнала в Ню Йорк да те търси. Очаквала да се ожениш за нея — завърши Киракис вместо него.

— От къде знаеш? — изненада се Александър.

— Колкото и да смяташ, че Гърция е далеч, новините в бизнеса се разпространяват бързо, Александър. — Баща му не правеше никакви опити да скрие раздразнението си. — Знам всичко за разигралата се сцена в този офис. Станало е миналата седмица, нали?

Александър кимна.

— Името ми не се споменава в статията — отбеляза той. — Защо смяташ, че се е самоубила заради мен?

Челюстите на Киракис видимо се стегнаха.

— През последните няколко години отделих доста време — и пари — името ти да не се появява във вестникарските писания — отвърна той намръщено. — Понякога усилията ми се оказваха безплодни. Във всеки случай никога не оставям нещата на случайността. Връзките ми, особено в Швейцария, са отлични. За щастие някои са в полицейското управление на Женева. — Извади листче от джоба си и го подаде на Александър. — Младата жена е оставила предсмъртна бележка. За щастие един от моите хора успял да я вземе, преди пресата да узнае за това.

Александър прочете написаното три пъти. Когато погледна отново баща си, лицето му бе пребледняло.

— Представа нямах, че е толкова… обременена — повтори той. — И през ум не ми е минавало…

— Това е същността на твоя проблем, Александър. Никога не се замисляш за последствията от постъпките си!

— Тя ми се стори напълно нормална — продължи Александър бавно, припомнил си колко оживена и весела бе сутринта на пистата. — Нищо в поведението й не подсказваше, че е лабилна. Прекарахме заедно цяла седмица и нямах представа…

— А когато е дошла в Ню Йорк?

Александър свъси вежди.

— Тогава вече не бях така сигурен. Не мога да си обясня как е изтълкувала някои мои думи или от къде й е хрумнало, че ще се оженя за нея — сподели той. — Тръгна си видимо разстроена. Изключително разстроена.

— Опита ли се да я спреш? — попита Киракис.

— Не — призна Александър. — Опасявах се нещата да не се влошат още повече. Разбрахме се да се върне в Швейцария. Аз имах предвид университета. Нищо в думите й не ми подсказа, че възнамерява да се самоубие.

— Този път отиде прекалено далеч, Александър. — В тона на Киракис се долавяха предупредителни нотки. — Въпросът е сериозен. Вече не е само игра, в която се правиш на жребец пред всяка срещната жена. Това е самоубийство. Заради теб жена е сложила край на живота си. Ако стигне до пресата, не са изключени последствия. Твърде неприятни последствия. Имаш ли представа как ще се отразят върху бъдещето ти в бизнеса, а и на корпорацията?

— Това няма нищо общо с…

— Напротив! Има много общо! — изкрещя бащата. — Винаги са гледали на „Киракис“ като на солидна компания, на добър финансов партньор. Един ден ти ще я контролираш и ще зависиш от милостта на същите банкери, които в момента гледат на теб като на несериозен човек. Ако те преценят като рисков фактор, когато ти се наложи да поискаш заеми от тях, как смяташ, че ще реагират? Какво ще стане с теб тогава? Какво ще стане с корпорацията?

Александър мълчеше. Никога не се бе замислял за тези неща.

— Това е последната капка, Александър — обяви Киракис. — Омръзна ми неприемливият ти начин на живот! Нещата трябва да се променят, и то незабавно. Иначе ще те накарам дълбоко да съжаляваш, задето не си се вслушал в предупрежденията ми. Давам ти честната си дума!