Норма Бейшър - Игра на богове

И той се усмихна.

— Говориш точно като онзи стар мърморко Караманлис — упрекна я той. — Двамата да не сте подновили конспирацията да ме пенсионирате?

— Няма никаква конспирация — успокои го Мелина и седна до бюрото му. — Двамата просто се притесняваме за теб. Прекалено много се натоварваш.

— Глупости! Върша само необходимото, това е всичко.

— Необходимо е, съгласна съм, но ти ли трябва да свършиш всичко? Останах с впечатлението, че Александър ще получи по-голям контрол върху корпоративните задачи — подметна тя тихо. — Не е ли способен…

— Александър е повече от способен — прекъсна я Киракис бързо. — Брилянтен е и показва голям потенциал. За жалост други фактори ми пречат да му прехвърля властта.

— Какви други фактори? — полюбопитства Мелина. — Още ли си недоволен, че предпочете да изгради живота си в Ню Йорк?

Киракис поклати глава. Застана до прозореца и се загледа към кораб в далечината. Лунна светлина огряваше спокойните води на Егейско море.

— Няма нищо общо с желанието му да остане в Щатите, макар да признавам, че съм разочарован. Не, Мелина. Става въпрос за начина на живот, който си е избрал. — Извади от джоба сгъната изрезка от вестник и й я подаде. — Това се появи, докато бях в Лос Анджелис.

Мелина я разтвори внимателно и я разгледа. Беше снимка от вестник — снимка на Александър и жена, чието лице Мелина Киракис добре познаваше.

— Франческа Коренти — промълви тя. — Отново ли се върна в живота му?

— Очевидно — отвърна Киракис суховато. В гласа му ясно се долавяше неодобрение. — Тя като че ли се задържа повече от останалите.

— Защо да не се чувстваме насърчени от това? — подхвана Мелина бавно, все още загледана в снимката.

— Насърчени? — Киракис се обърна и я изгледа смаяно. — Не очаквах да чуя такова нещо от теб. Да не искаш да видиш сина ни оженен за нея?

— Не, разбира се. — Мелина сгъна изрезката и му я върна. — Не желая да видя Александър женен за нея, дори не желая да му хрумва подобно нещо. Но исках да ти обърна внимание, че може би най-после се е научил да поддържа постоянна връзка, а това е крачка в положителна посока, нали? В миналото никога не се срещаше с една жена по-дълго от няколко седмици.

— Права си. Насърчително е, ако не беше сериозен точно към тази жена — съгласи се Киракис. — Но от всички възможности… Франческа Коренти е актриса, жена с много любовници. Не е най-добрата партньорка за Александър. Поне не за постоянно обвързване.

— Обвързване? — Мелина тихо се засмя. — Господи, Коста, говориш сякаш сме в Средните векове. Изненадана съм, че не се намесваш лично да уредиш женитбата му.

— Много добре знаеш, че в нашите социални кръгове браковете се уреждат — напомни й Киракис и си наля малко узо. — Искаш ли? — попита той, вдигайки чашката.

Мелина поклати глава.

— Но нали си наясно, съпруже мой, че Александър никога няма да приеме подобно нещо?

— Да. Нашият син определено има собствена воля — съгласи се той. — Но си мисля, след като съм виждал някои от „избраничките“ му, че аз бих му подбрал по-добра съпруга. Ако въобще някога си избере съпруга.

— Ще ми се да вярвам, че е на път да се откаже от така обичания си статут на стар ерген и да се задоми — промълви Мелина.

— И на мен ми се ще — сподели Киракис с въздишка. — Но не очаквам да се случи скоро.

Мелина остана смълчана няколко секунди.

— Това ли имаше предвид под други „фактори“? — попита тя. — Допускаш ли, че личният му живот ще повлияе на възможностите му да се справя със задълженията си?

Мелина добре познаваше съпруга си. Умееше почти да чете мислите му.

Киракис свъси вежди и отпи от узото.

— Да приемем, че Александър никога не е проявявал мъдрост по отношение на жените — отвърна той тихо. — Спечелил си е доста лоша слава, поне що се отнася до медиите. Според мен не минава и ден без името или снимката му да се появи във вестник или списание някъде по света. Такава публичност не е добра за имиджа на корпорацията.

— Това ли те вълнува най-много? Имиджът на корпорацията?

В тона на Мелина прозвуча гняв. Никога не бе одобрявала как той бе започнал да подготвя Александър за тази приемственост още от детството му; постоянно обвързваше бъдещето на сина им с корпорацията, сякаш нямаше да има друг живот.

Киракис поклати глава.

— Мелина, по-сложно е, отколкото си го представяш. Имаме работа с някои от най-големите световни банки. От време на време сключваме заеми — големи по размер, — за да финансираме проекти на корпорацията в различни части на света. В добри отношения сме с тези банки. Засега. Фактът, че „Киракис“ е солидна, консервативна корпорация, не е маловажен за сигурността, която тези банкери изпитват, когато работят с нас.