Норма Бейшър - Игра на богове

— Преимуществата са на твоя страна — обяви тя, докато галеше раменете му. — По теб още има дрехи. Как да те любя, когато си с панталони?

Той се отдръпна и седна.

— Ситуацията може да се промени за нула време — увери я той и разкопча колана. Мередит посегна към ципа, но той я спря. — Знам колко ти се иска, бейби, но се налага да проявиш търпение за минутка. — Засмя се. Свали джинсите и отново я взе в прегръдките си. — И така, докъде бяхме стигнали?

— До тук.

Тя го претърколи и той пак се оказа легнал по гръб. Започна да го целува закачливо — устните й се движеха по врата, по гърдите, по корема; стигнаха и до набъбналия му твърд пенис, щръкнал между гъстите косми, покриващи слабините му. Колко време, запита се тя, беше минало, откакто бе желала някого по този начин? Пое члена му в уста и започна нежно да го смуче, обгръщайки тестикулите с ръце. Той потрепери от допира й. Усещаше как възбудата му нараства. Изведнъж рязко се отдръпна и я бутна. Тя легна по гръб.

— Не бързай толкова — прошепна той. — Сега е мой ред.

Плъзна се надолу и главата му попадна сред меките руси косми, покриващи венериния й хълм. Сведе глава, разтвори краката й и стигна до вагината; тя усети влажния му език върху клитора си. Започна да го ближе и смуче като човек, попаднал на храна за първи път от седмици. Блажена топлина се разля по слабините на Мередит и тя стигна до оргазъм. Докато тялото й потреперваше от наслада, той се отдръпна, застана отново над нея и тя усети силата, с която проникна в нея — настойчиво, нетърпеливо. Бедрата му започнаха да се движат ритмично, когато тя обгърна тялото му с крака. Повдигна се, за да го пресрещне, умолявайки го да се движи по-бързо. Той простена от удоволствие — беше стигнал до оргазъм. Тялото му се напрегна за няколко секунди, преди да се отпусне напълно.

Зарови глава в русата й коса. Дишаше все така учестено. Най-сетне вдигна глава и й се усмихна. Косата му бе влажна от пот.

— Е, бих казал, че си заслужаваше да изчакаме, нали?

— Определено — съгласи се тя, чувствайки се напълно удовлетворена.

Тази нощ се любиха три пъти и всеки път беше по-добре от предишния. После, прекалено изтощени, за да помръднат, останаха прегърнати в тъмнината. Ник притискаше Мередит така, сякаш нямаше намерение да я пусне. Никога, помисли си тя, не се бе чувствала по-щастлива или сигурна.

— Не можеш ли да заспиш? — прошепна Ник.

Мередит поклати глава, защото не смееше да се довери на гласа си.

Той я прегърна.

— Май и двамата имаме един и същи проблем.

— И как предлагаш да го разрешим? — попита тя.

— Шшшт… — прошепна той и леко целуна върха на носа й. — Имам да ти кажа нещо и ще го сторя сега. Не ме прекъсвай, докато не свърша, става ли?

Тя кимна и го погледна въпросително.

— Лежа и си мисля за нас. Какво трябва да направим? — започна той. — След тази вечер съм напълно убеден, че няма начин някога да те пусна. Искам те тук, при мен, през цялото време. Искам да се събуждам до теб всяка сутрин и всяка вечер да те държа в прегръдките си, като си лягам. — Седна в леглото. — Искам да се преместиш тук, да живееш с мен.

— Добре — промълви тя нежно.

Вече не си представяше, че може да живее без него. Целуна я отново.

— Господ да ми е на помощ, но мисля, че се влюбвам в теб — обяви той и я погали по косата.

— Това разстройва ли те?

— Плаши ме до смърт — призна Ник.

— Защо?

Той сви рамене.

— Винаги съм се страхувал да обичам някого, страхувал съм се да не се опаря.

Погледна го изпитателно за миг и попита:

— Кой те е наранил, Ник?

Той свъси вежди.

— Никой. Защо?

— Всеки, който се страхува да обича, обикновено е бил нараняван преди. — С теб така ли е?

— Това е дълга история — сподели той тихо.

— Разполагам с време, ако ти се говори за това.

Ник поклати глава.

— Да оставим за някой друг път, а? Не искам нищо да разваля това, което е помежду ни в момента.

Той отметна чаршафа и отново се любиха.

Ню Йорк Сити

— Според мен баща ми проявява ужасно тесногръдие по този въпрос — оплака се Александър, крачейки напред-назад из стаята като заловено в клетка животно. — Как не разбира множеството предимства да преместим централата на корпорацията в Ню Йорк? — Застана до прозореца на кабинета си в Олимпик тауър и се загледа замислено в небостъргачите на Манхатън. После се обърна и попита: — Нямаш ли какво да кажеш, Джордж? Какво мислиш?

Джордж Прескът, един от старшите вицепрезиденти на корпорацията и единственият довереник на Александър, седеше в тапициран с черна кожа фотьойл пред бюрото с вдигнати върху масичката крака и сплетени на тила ръце.