Норма Бейшър - Игра на богове

— Говори сериозно — смъмри я Ник.

— Говоря съвсем сериозно — престори се тя на възмутена. — Нали искаше да чуеш всички мрачни подробности около миналото ми?

— Опитвам се да те опозная — възропта той, — но ти определено ме спираш.

— Извинявай. — Изведнъж стана сериозна. — Ако наистина искаш да се сближиш с мен, Ник, не ме притискай за миналото ми. Отдавна го загърбих и предпочитам нещата да останат такива.

Всъщност бих искала да го забравя, довърши тя наум.

Ню Йорк

Валеше като из ведро. Заради времето и късния час по улиците на Манхатън се виждаха сравнително малко хора. Обстоятелствата обаче видимо не влияеха върху уличното движение; таксита, автобуси и лимузини подминаваха Александър, докато той вървеше по Сентрал парк и не забелязваше нито движението, нито времето. Не се страхуваше да върви сам из Ню Йорк нощем и всъщност често го правеше. С ръце, пъхнати дълбоко в джобовете на палтото, енергично зави по Пето авеню. Докато пресичаше на червено, покрай него профуча такси и шофьорът го наруга, но Александър не отвърна. Други неща обсебваха ума му.

Денят се оказа дълъг и изключително труден. Излезе от офиса с пулсираща болка в тила, която вещаеше силно главоболие. Освободи шофьора — предпочете да повърви, за да се отпусне. Погледна часовника и си даде сметка, че е вървял повече от четири часа и половина. За щастие пулсирането в тила беше изчезнало. Проклетото главоболие го тормозеше редовно, откакто се помнеше. От майка си знаеше, че като дете е преживял сериозно премеждие — контузия на главата. Едва го спасили. По онова време лекарите в Атина се опасявали, да не би да е получил трайно увреждане на мозъка. Извадил късмет — нещата се оправили, останали само честите главоболия.

Разтърка тила си разсеяно. Вече завиваше по Петдесет и първа улица и видя застланото с червен килим фоайе на Олимпик тауър. Новият портиер го поздрави с усмивка и му отвори вратата на асансьора. Александър кимна на мъжа, но не го заговори. Докато вратата на асансьора се затваряше, мислеше за сделката, по която работеше през последните шест месеца. Най-накрая бе готов да я финализира.

Ако успее да убеди баща си.

Лос Анжелис

Веднага след емисията в единадесет вечерта Мередит се втурна в кабинета, за да събере вещите си. Бързаше да си тръгне. Отправи се към изхода, но я пресрещна един от операторите.

— Е, Мередит — провикна се той след нея, — къде е пожарът?

— Няма пожар, Ханк — отвърна тя засмяно. — Просто важна среща.

— Да питам ли с кого, сякаш не знам?

— С Ник и вече съм закъсняла.

Как няма да знае, помисли си тя, прекосявайки паркинга на път към колата си. Всички знаеха. Подкара, без да се съобразява с ограничението за скоростта, и си погледна часовника. Ник вероятно се пита какво ли се е случило. Трябваше да му телефонира, но се надяваше да я разбере.

Чак след полунощ стигна до Малибу, където живееше Ник. Чакаше я и тя установи, че се е постарал да подготви прекрасна вечер: в огромната каменна камина лумтеше огън, виното се изстудяваше в кофичката с лед върху бара, светлините бяха приглушени, звучеше музика.

— Превръщаш го в истинско представление, Холидей — отбеляза тя. — Надявам се да не останеш разочарован.

Той я взе в прегръдките си и я целуна.

— Няма — прошепна в ухото й. — Убеден съм.

Взе куфара й и го отнесе в спалнята си. Мередит го последва, мълчаливо преценявайки обстановката. Когато й бе казал, че живее в къща на плажа, тя си представи нещо съвсем различно. Това място бе великолепно, като палат край морето. Всичко издаваше мъжки подход.

— Купих местенцето с парите от първия си филм — обясни той, когато влязоха в спалнята. Остави куфара върху огромното легло на месингови крака и дръпна завесите, за да разкрие панорамния изглед към Тихия океан. — Какво ще кажеш за плувния ми басейн?

— Всичко ли правиш с такъв замах? — попита тя, преплитайки ръце с неговите.

Той се ухили.

— Всичко. Абсолютно всичко. — Прегърна я и я целуна страстно. Устните му се плъзнаха по шията, а ръцете под блузата нежно стиснаха гърдите й. — Господи, колко те желая, бейби! — прошепна той.

— Да, Ник… — Гласът й бе тих, но нетърпението в тона й се долавяше. — О, да…

Положи я да легне върху леглото и се надвеси над нея. Целуваше я, докато разкопчаваше блузата. Мередит обгърна врата му с ръце и му се предложи, докато той си играеше с вече напълно разголените й гърди. Потрепери, когато започна да смуче зърната й — редуваше ги и я възбуждаше. Разкопча ризата му и прокара пръсти по тъмните косъмчета на гърдите му. С върховете на пръстите леко докосна неговите зърна и те щръкнаха. Той се претърколи по гръб и тя се озова отгоре. Прокара ръце през косата му, а той дръпна ципа на панталоните й и ги смъкна до коленете. Пръстите му я докоснаха между краката и я погалиха. Възбудата й нарастваше ведно с разсъбличането. Тялото му бе стройно и силно, дори по-красиво, отколкото си го представяше.