Мери Кларк - Престъпен експеримент

Чекмеджето се оказа неочаквано дълбоко. Кейти бръкна в него и извади синя пластмасова кутия за бижута. Когато вдигна капака, звънка мелодия като от латерна разкъса тягостната тишина. В кадифените гнезда се гушеха малка брошка и тънък диамантен пръстен.

— Това са съкровищата, предполагам — каза Кейти, — а наличието им, доколкото разбирам, отхвърля възможната версия за грабеж. Ще задържим тези неща, докато установим кои са най-близките й родственици. — Понечи да затвори чекмеджето, после се спря и погледна в него. — О, докторе, вижте! — Бързо остави кутията за бижута на леглото и отново бръкна в чекмеджето. — Майка ми пазеше старата черна шапка на своята майка по сантиментални причини — каза тя. — Една вероятно е правела същото.

Тя дърпаше някаква вещ, опитваше се да я извади и когато успя, я вдигна, за да може докторът да я види.

Беше кафява мокасина, много изцапана и ужасно износена, разкривена и изтъркана. Лява.

Доктор Хайли се втренчи в нея, а Кейти каза:

— Вероятно е била на майка й. След като я е държала тук при тези трогателни бижута, вероятно я е смятала за истинска ценност. О, докторе, ако вещите за спомен можеха да говорят, щяхме да чуем доста истории, нали?

В четвъртък, точно в осем часа сутринта, следователският екип на отдел „Убийства“ към областна прокуратура Вали спря пред дома на семейство Луис. Шестчленната група се оглавяваше от Фил Кънингам и Чарли Нюджънт. Детективите, отговарящи за отпечатъците от пръсти, бяха предупредени да обърнат специално внимание на спалнята, голямата баня и кухнята. Вероятността да намерят отпечатъци, които не принадлежат на Крис или Ванджи Луис, беше почти нищожна. Но докладът на лабораторията беше повдигнал друг въпрос. Отпечатъците на Ванджи бяха по голямата чаша, която се търкаляше до нея, проблемът беше в положението на някои от тях. Ванджи не беше левичарка. Когато е слагала кристалчетата цианкалий в чашата, за нея би било естествено да я държи с лявата ръка и да изсипва с дясната. Но върху чашата имаше само отпечатъци от пръстите на дясната й ръка. Това беше поредният неясен и тревожен факт, който още повече дискредитираше привидното самоубийство.

Когато беше намерено тялото, аптечките в двете бани и в гостната бяха щателно претърсени. След това беше извършен и втори прецизен оглед. Всяко шишенце се отваряше и помирисваше. Но горчивият дъх на бадеми, който търсеха, не бе открит никъде.

Чарли каза:

— Все пак трябва да е държала цианкалия в нещо.

— Освен да е носела само количеството, което е използвала в чашата, а после да е хвърлила пликчето или капсулата в тоалетната? — предположи Фил.

Спалнята бе внимателно почистена с прахосмукачка с надеждата да се намери косъм, който не принадлежи на Ванджи или Крис. Както Фил каза:

Във всяка къща има косми от външни хора — съседи, гости, който и да е. Непрекъснато си ръсим космите къде ли не. Но повечето хора не пускат дори близки приятели в спалнята си. Тъй че, намериш ли косъм, който не принадлежи на хората, спящи в тази спалня, имай едно наум.

Особено внимание беше отделено на рафтовете в гаража. Те бяха отрупани с обичайните полупразни кутии с боя и терпентин, с разни градински инструменти, маркучи, препарати против насекоми и плевели. Фил изръмжа с раздразнение, когато закачи якето си на някаква вила. Единият й рог стърчеше извън рафта, а дръжката й беше мушната между стената и голяма кутия с боя. Когато се наведе да откачи ръкава си, забеляза на острието малко парченце басма.

Тази щампа. Беше я виждал някъде наскоро. По-избелял индийски памучен плат на райета. От роклята, с която беше облечена Ванджи Луис в деня на своята смърт.

Той извика полицейския фотограф на място, в гаража.

— Фотографирай ми това — каза той и посочи инструмента. — Искам парченцето плат в едър план.

След това внимателно откачи парцалчето от вилата и го прибра в един плик.

Вътре в къщата Чарли внимателно преглеждаше бюрото във всекидневната. Странно, помисли си той. Можеш да добиеш много точна представа за хората от начина, по който си пазят документите. Очевидно Крис Луис бе водил цялото счетоводство на семейството. Чековете бяха внимателно попълнени, балансът — точен до последното пени. Явно сметките се плащаха веднага, щом дойдеха. В дълбокото чекмедже на бюрото бяха наредени изправени няколко папки, означени по азбучен ред: „Америкън Експрес“, „Банк Америкард“, Федеративна служба за приемане на телефонни обаждания, застраховки, лична кореспонденция.