Мери Кларк - Престъпен експеримент

— И как го разбра? — попита Фил.

Чарли изръмжа.

— Ами че как? В седем и половина вечерта в понеделник Ванджи Луис все още е възнамерявала да лети за Минеаполис. Два-три часа по-късно вече е била мъртва. В десет часа вечерта Една Бърнс е имала важно съобщение за Ванджи. На следващата вечер Една е мъртва и последният човек, който я е видял жива, я е чул да разговаря с Крис Луис и да му заявява, че трябва да съобщи нещо в полицията.

— А какво ще кажеш за този японец — психиатъра, който се е обадил на Ванджи в понеделник вечерта? — попита Фил.

Чарли сви рамене.

— Кейти разговаря с него вчера. Може би тя ще може да ни предложи някакъв отговор.

За Кейти вечерта в сряда изглеждаше безкрайна. Легна си веднага щом се върна от апартамента на Една, като не забрави да вземе едно от хапчетата, които й беше дал доктор Хайли. Спа неспокойно, подсъзнанието й беше обсебено от образа на Ванджи, който се носеше през съня й. Преди да се събуди, този сън се разми в друг: лицето на Една така, както беше изглеждало в смъртта; доктор Хайли и Ричард, надвесени над нея.

Събуди се с мъгляви, тревожни въпроси, които й се изплъзваха, отказваха да застанат на фокус. Старата черна износена шапка на баба й. Защо мислеше за нея? Естествено. Заради онази смачкана обувка, която Една очевидно ценеше; онази, която държеше при бижутата си. Това беше. Но защо само една ?

Стана от леглото с гримаса. Имаше чувството, че през нощта болките по цялото й тяло се бяха увеличили. Коленете й, целите в синини от удара в контролното табло, сега бяха дори по-сковани, отколкото веднага след катастрофата. Слава богу, че Бостънският маратон не е днес, помисли си тя унило. Никога нямаше да спечеля.

С надеждата, че една гореща вана може да поуталожи болката, тя отиде в банята, приведе се и пусна крановете. Зави й се свят, залюля се и успя да се вкопчи в страничната стена на ваната, за да не падне. След няколко секунди това усещане отмина и тя бавно се обърна, все още със страх, че може да припадне. Огледалото в банята отразяваше смъртната бледност на кожата й, капчиците пот, които бяха избили по челото й. Всичко е от това проклето кръвотечение, помисли си тя. Ако не отивах утре в болница, вероятно много скоро щяха да ме откарат там.

Ваната наистина поотпусна скованото й тяло. Бежовият фон дьо тен намали бледността. Новият тоалет — риза с набор, подходящо сако от туид в цвят меланж и пуловер, довърши опита й за камуфлаж. Поне сега не изглеждам така, сякаш всеки момент ще се строполя по очи, помисли си тя, дори и да е истина. С портокаловия сок глътна още едно от хапчетата на доктор Хайли и отново си помисли за смъртта на Една — факт, който продължаваше да й се струва невероятен. След като напуснаха апартамента на Една, двамата с Ричард отидоха да пият кафе. Ричард си поръча хамбургер, като й обясни, че е възнамерявал да вечеря в Ню Йорк. С дама, тя беше сигурна в това. И защо не? Ричард беше привлекателен мъж. Без съмнение не прекарваше вечерите си затворен в апартамента си или у семейството на Моли и Бил. Ричард бе изненадан и доволен, когато тя му разказа как е отишла отново в ресторант „Палисейдс“. После изведнъж се замисли за нещо и стана разсеян. На няколко пъти придоби такъв вид, сякаш всеки момент щеше да я попита нещо, но после очевидно се отказа. Въпреки че тя протестираше, той настоя да я последва у тях, да влезе в къщата заедно с нея и да провери дали вратите и прозорците са заключени.

— Не знам защо, но се притеснявам, когато си сама тук — каза той.

Тя сви рамене:

— Една беше в апартамент с тънки стени. Никой не е разбрал, че е била зле и че се е нуждаела от помощ.

— Не е така. Тя е починала почти моментално. Кейти, а този доктор Хайли, ти познаваш ли го?

— Днес следобед го разпитвах за Ванджи — отвърна тя уклончиво.

Намръщеното лице на Ричард се разведри.

— Разбира се. Добре. До утре. Предполагам, че Скот ще направи съвещание заради Една Бърнс.

— Убедена съм.

Ричард я погледна с тревожно изражение.

— Заключи вратата — каза той.

Нямаше леки прощални целувки по бузата.

Кейти прибра чашата от портокаловия сок в миялната машина. Бързо грабна някаква връхна дреха, чантата си и излезе при колата си.

Тази сутрин Чарли и Фил бяха започнали обиска в апартамента на семейство Луис. Скот съзнателно плетеше паяжина около Крис Луис — от косвени доказателства, наистина, но здрава. Само ако можеше да докаже, че има друга линия, която трябва да се проучи, преди Крис да бъде подведен под отговорност. Бедата при ареста по обвинение в убийство е, че дори и да се докаже, че си невинен, името ти си остава опетнено. След това години наред хората ще казват: „О, това е капитан Луис. Беше замесен в смъртта на жена си. Някакъв хитър адвокат го отърва, но той си е виновен като грешен дявол.“