Мери Кларк - Престъпен експеримент

— Какво точно й е разказала?

— Нищо особено. Просто споменала името на Ванджи и колко била хубава. После госпожа Крупшак отишла в кухнята и от там чула, че Една набира някакъв номер. Наричала онзи, с когото разговаряла, капитан Луис и му казала, че на следващия ден трябвало да разговаря с полицията. А сега слушай внимателно. Крупшак се кълне, че чула как Една обяснява на Луис пътя до нейния апартамент, след което споменала нещо за Прекрасния принц.

— Прекрасния принц?

Чарли сви рамене.

— И аз се учудих, но свидетелката е категорична.

Ричард каза:

— Явно, че ще третираме случая като потенциално убийство. Започвам да се съгласявам с предположението на Скот за Крис Луис. — Той отправи поглед към всекидневната. — Госпожа Фицджералд изглежда съвсем съсипана. Приключи ли разговора с нея, Кейти?

— Да. В момента тя не е в състояние да отговаря на въпроси.

— Ще повикам една от колите да я откара у тях — предложи Чарли. — А някое от момчетата може да ги последва с нейната.

Кейти си помисли: „Не вярвам, че Крис Луис може да причини това на Една, не вярвам, че е убил и собствената си съпруга.“ Озърна се:

— Сигурни ли сте, че нищо ценно не липсва?

Чарли сви рамене.

— То всичко тук ще се разпродаде и на битпазар за не повече от четиридесет долара. Портфейлът й е в джоба. Вътре има осемнадесет долара. Кредитни карти. Обичайните неща. Не личи да е пипано нещо, за тършуване пък да не говорим.

— Добре. — Кейти се върна при доктор Хайли и Гъртруд. — Госпожо Фицджералд, сега ще наредим да ви закарат до дома ви — каза тя нежно.

— Какво ще направят с Една?

— Трябва да изследват степента на нараняванията по главата. Не мисля, че ще опитат нещо повече. Ако съществува и най-малката възможност някой да е причинил това на Една, ние трябва да я установим. Помислете за това като за начин да покажем, че ценим нейния живот.

Жената подсмръкна.

— Май че сте права. — Отправи поглед към лекаря. — Доктор Хайли, проявих ужасно нахалство, че ви повиках тук. Съжалявам.

— Няма за какво. — Бръкна в джоба си. — Донесох тези успокоителни, в случай че имате нужда от тях. След като ще ви закарат с кола, вземете едно още сега.

— Ще донеса чаша вода — каза Кейти. Отиде до умивалника в банята. Банята и спалнята бяха от другата страна на малко коридорче. Докато пускаше водата, тя си помисли колко й е неприятно, че Крис Луис излиза на преден план като основен заподозрян в две убийства.

Отнесе чашата на Гъртруд и отново седна до нея.

— Госпожо Фицджералд, просто за да сме спокойни, искаме да знаем съществува ли някаква възможност Една да е била обрана? Знаете ли дали е притежавала някакви скъпоценности… може би бижута?

— О, тя имаше един пръстен и брошка, с които толкова се гордееше. Слагаше ги само по специални поводи. Не зная къде ги държеше. Виждате ли, това е първият път, в който идвам тук. О, чакайте малко. Докторе, сетих се, че Една ми спомена, че когато сте идвали тук, тя ви е показала къде си държи ценните неща. Вероятно можете да помогнете на госпожа Де Мейо.

Кейти се взря в студените сиви очи. Неприятно му е, помисли си тя. Ядосан е, че е тук. Не желае да бъде част от всичко това.

Дали Една не беше харесвала доктора като мъж, внезапно си помисли тя. Беше ли преувеличила, докато разправяше колко пъти й оставял работа? Може би дори беше намекнала на Гъртруд, че той проявява някакъв интерес към нея? Не е изключено да е измислила тази малка любовна история, да си е фантазирала възможна връзка с него, без дори да й е минавало през ума, че изкривява истината? Ако е така, няма нищо чудно, че госпожа Фицджералд се е втурнала да го вика, нищо чудно, че сега изглежда силно объркан и притеснен.

— Нямам представа за какви тайни места става въпрос — каза той с надменен тон, в който звучеше зле прикрит сарказъм. — Наистина веднъж Една ми показа един пръстен и брошка, които държеше в някаква кутия в чекмеджето на нощното си шкафче. Това трудно може да се нарече скришно място.

— Бихте ли ми показали, докторе? — помоли Кейти.

Двамата прекосиха малкото коридорче и влязоха в спалнята. Кейти светна лампата, евтина тумбеста стойка от червеникавокафяво стъкло с нагънат хартиен абажур.

— Беше тук — каза й той, посочвайки чекмеджето на нощното шкафче вдясно от леглото.

Като си служеше само с връхчетата на пръстите си, Кейти отвори чекмеджето. Знаеше, че по всяка вероятност апартаментът ще бъде щателно претърсен за доказателства и че щяха да бъдат повикани експертите по вземане на отпечатъци.