Мери Кларк - Престъпен експеримент

— Кейти!

Тя усети как за миг пръстите на доктора увеличиха натиска върху лакътя й и после се отпуснаха, когато тя погледна назад.

Беше Ричард. Тя се обърна и изпита почти абсурдна радост, че го вижда. Той я хвана за раменете и я притегли към себе си. После ръцете му се отпуснаха.

— Скот ли те откри?

— Не. Аз сама потърсих Една — чиста случайност. О, Ричард, това е доктор Едгар Хайли. — Тя бързо представи двамата мъже един на друг и те се ръкуваха.

Какъв абсурд, помисли си Кейти. Аз тук ги запознавам, а на няколко метра там вътре една жена лежи мъртва.

Чарли ги пусна в апартамента. Изглежда, изпита истинско облекчение, че ги вижда.

— Твоите хора трябва да пристигнат след няколко минути — обърна се той към Ричард. — Направихме снимки, но бих искал ти също да погледнеш.

Кейти бе свикнала със смъртта. В работата си непрестанно ставаше свидетел на внушаващи ужас жертви на кървави престъпления. Обикновено беше способна да се разграничи от емоционалния аспект и да се съсредоточи върху юридическата част на насилствената смърт.

Но беше различно да види точно Една сгърчена до радиатора в памучна нощница като тази, с която навремето майка й не се разделяше. Да види хавлиения халат, който толкова приличаше на онези, които майка й обикновено купуваше от „Мейси“, както и категоричните доказателства за самота — филийките, консервираната шунка, празната чаша от коктейл.

Една беше толкова ведър човек. За нея този бедно обзаведен апартамент въплъщаваше някакво малко измерение на щастието, а дори и той я беше предал — беше станал сцена на насилствената й смърт.

Гъртруд Фицджералд седеше до старомодното велурено канапе в отсрещния край на Г-образната стая, където тялото не се виждаше, и тихо ридаеше. Ричард отиде направо в малката трапезария, за да огледа мъртвата. Кейти се приближи до госпожа Фицджералд и седна до нея на канапето. Доктор Хайли я последва, придърпвайки един стол с дървена облегалка.

Гъртруд се опита да поведе разговор с тях.

— О, доктор Хайли, госпожо Де Мейо, не е ли ужасно, просто ужасно?

Думите причиниха нов пристъп на хълцания. Кейти нежно прегърна треперещите рамене.

— Съжалявам, госпожо Фицджералд. Зная, че бяхте близка с госпожица Бърнс. Винаги беше толкова мила. Толкова забавна. Все ме караше да се смея. Може би имаше тази малка слабост. Всеки си ги има, а и тя никого не притесняваше с нея. О, доктор Хайли, на вас тя също ще ви липсва.

Кейти наблюдаваше как докторът се приведе към Гъртруд със сериозно лице.

— Без съмнение, госпожо Фицджералд. Една беше прекрасен служител. Толкова се гордееше с работата си. Често се шегувахме с доктор Фукито, че докато пациентките дойдат при нас, тя така ги успокояваше, че можеше спокойно да му вземе хляба.

— Докторе — изхлипа Гъртруд, — аз им казах, че сте идвали тук. Казах им го. Вие знаехте мъничкия проблем на Една. Просто е глупаво да се допуска, че не е паднала. Защо някой ще иска да й причини зло?

Доктор Хайли погледна Кейти.

— Една страдаше от ишиас и когато трябваше да бъде на легло, аз понякога й оставях работа за вкъщи. Разбира се, не повече от три или четири пъти. Веднъж, когато уж беше болна, минах неочаквано и тогава разбрах, че всъщност тя има сериозен проблем с алкохола.

Кейти плъзна поглед встрани и осъзна, че Ричард е свършил с огледа на трупа. Стана, отиде при него и погледна Една. Мълчаливо се помоли:

„Дай й вечен покой, о, Господи! Нека легиони от ангели я поздравят. Нека я отведат там, където цари отдих, мир и светлина.“

Като преглътна буцата, която внезапно бе заседнала в гърлото й, тя попита Ричард какво е установил. Той сви рамене.

— Докато не видя каква е фрактурата, бих могъл да кажа, че всичко е възможно. Без съмнение ударът е бил доста силен, но при положение, че е била пияна… а това е очевидно — може да се е препънала, когато се е опитвала да стане. Била е доста тежка жена. От друга страна, има голяма разлика между това да те блъсне кола или влак. Ето тази разлика трябва да преценим.

— Някакви белези от насилствено влизане в апартамента? — обърна се Кейти към Чарли.

— Нищо. Но тези ключалки са такива, че спокойно можеш да си отвориш с най-проста кредитна карта… А ако е била толкова пияна, колкото си мислим, би могъл да я нападне всеки.

— А защо му е на някой да я напада? И какво се опитваше да ми кажеш за капитан Луис?

— Жената на домакина — казва се Гейна Крупшак — е приятелка на Една Бърнс. Работата е, че е била с госпожа Фицджералд, когато са намерили тялото. Освободихме я да си ходи точно преди вие да дойдете. Много е разстроена. Както и да е, снощи тя дошла тук около осем часа. Каза, че Една вече била солидно почерпена. Останала до осем и половина, после решила да извади шунката с надеждата, че Една все пак ще хапне нещо и ще поизтрезнее. Една й разказала за самоубийството на Ванджи Луис.