Мери Кларк - Престъпен експеримент

Преди да излезе от къщи, Кейти си направи чаша чай и я отнесе в колата. Шофираше с едната ръка, а с другата държеше чашата с гореща течност и я поднасяше към устните си. Възнамеряваше да отнесе на Една кейк и да пият заедно чай. А сега Една беше мъртва.

Как можеше човек, когото бе срещала само веднъж, да й направи такова впечатление? Нима се дължеше само на това, че Една бе толкова добра, така искрено загрижена за пациентите? В повечето случаи хората бяха безразлични и твърде неангажирани. В този единствен разговор с Една миналия месец за Кейти се бе оказало съвсем лесно да й разкаже за Джон.

И Една беше разбрала. Беше казала: „Зная какво е да гледаш как някой умира пред очите ти. От една страна ти се иска мъката за него да свърши веднъж завинаги. Но от друга страна, не можеш да приемеш мисълта, че ще го изгубиш безвъзвратно.“ Тя самата бе изстрадала последиците от такава загуба. „Когато мама и татко починаха, всички мои приятели казаха: Сега вече си свободна, Една.“ А аз ги попитах: „Свободна за какво? Обзалагам се, че ти си се почувствала по същия начин.“

За доктор Хайли Една я уверяваше: „Няма да намериш по-добър специалист за какъвто и да било гинекологичен проблем. Затова се дразня толкова, когато чуя да го критикуват. И всички тези хора, които си водят статистика на неуспешните случаи! Нека ти кажа, бих ги застреляла със собствените си ръце! Това е бедата, когато другите започнат да те мислят за Господ. Смятат, че можеш да направиш невъзможното. Казвам ти, един лекар днес загуби ли пациент, трябва сериозно да се притеснява. И нямам предвид само гинеколозите, а и геронтолозите. Май вече никой не трябва да умира.“

Какво искаше да й каже Чарли с това, че снощи Една е позвънила на Крис Луис? На практика той намекваше, че не е изключена и двойна игра.

— Не вярвам! — възкликна гласно Кейти, докато завиваше от шосе номер 4 към „Еджривър“.

Вероятно Една се бе обадила, за да изрази своите съболезнования. Нима Чарли искаше да каже, че по някакъв начин тя бе заплашила Крис Луис?

Бегло си спомняше жилищната кооперация и успя лесно да я намери. Помисли си, че в сравнение с другите апартаменти този бе някак запуснат. Когато продаде къщата, вероятно за известно време ще се премести в някой висок блок. Имаше сгради с изглед към Хъдзън с великолепни апартаменти с тераси. Щеше да бъде интересно да е близо до Ню Йорк. Вероятно тогава повече ще й се иска да ходи на театри, по музеи. Когато продам къщата, помисли си тя. В кой момент „ако“ става „когато“?

Чарли й беше казал, че апартаментът на Една е последният в сектора с номера от 41 до 60. Обясни й, че трябва да завие зад този ред и да паркира. Тя намали, осъзнавайки, че някаква кола беше навлязла в алеята от другото шосе и се готвеше да спре на същия паркинг пред нея. Беше черна, средна по размер. За момент шофьорът се поколеба, после избра първото свободно място вдясно. Кейти зави покрай него. Ако апартаментът на Една беше последният вляво, ще се опита да спре по-близо. Откри едно свободно място точно отзад и паркира. Излезе от колата, като си даваше сметка, че би трябвало да се намира точно пред задния прозорец на Една. Стъклото беше повдигнато два-три сантиметра. Транспарантът беше дръпнат на височината на едно растение в саксия. От вътрешността на апартамента се процеждаше приглушена светлина.

Кейти си помисли за гледката от прозорците на спалнята си. Те гледаха към малко езеро в гората зад къщата. А Една беше съзерцавала паркинга и една ръждива телена ограда. Въпреки това беше споделила с Кейти колко си харесва апартамента, колко бил уютен.

Кейти чу зад себе си стъпки и бързо се обърна. На безлюдния паркинг всеки звук отекваше някак зловещо. Покрай нея се мярна фигура, самотен силует, очертан от приглушената светлина на единствената лампа.

Стори й се някак познат.

— Извинете, надявам се, че не съм ви изплашил — интелигентен тембър с лек английски акцент.

— Доктор Хайли!

— Госпожо Де Мейо. Не очаквахме да се видим толкова скоро и при такива трагични обстоятелства.

— Значи вече знаете. От моя кабинет ли ви се обадиха, докторе?

— Мразовито е. От тук. Да минем по тази пътечка покрай блока. — Леко докосна лакътя й, след което я последва по пътечката. — Обади ми се госпожа Фицджералд. Ужасно е разстроена и ме помоли да дойда. Не знам никакви подробности за онова, което се е случило.

— Аз също — отвърна Кейти. Точно завиваха покрай сградата, когато чуха зад себе си стъпки.