Мери Кларк - Престъпен експеримент

Пристигна в канцеларията на прокуратурата точно преди седем и половина и изобщо не се изненада, когато завари там Морийн Кроули. Морийн беше най-съвестната им секретарка. Освен това беше природно интелигентна и можеше да изпълнява поставените й задачи, без непрекъснато да пита за указания. Кейти спря при бюрото й.

— Морийн, имам една работа. Можеш ли да влезеш при мен, когато разполагаш с малко време?

Момичето скочи. Имаше елегантна фигура с тънка талия. Зеленият пуловер подчертаваше живите й зелени очи.

— Да дойда ли веднага, Кейти? Искаш ли кафе?

— Чудесно — отвърна Кейти и добави: — Само че без шунка и ръжено хлебче… поне засега.

Морийн се смути.

— Съжалявам, че казах това вчера. Ти най-малко се движиш по шаблон.

— Не съм убедена. — Кейти влезе в кабинета си, окачи палтото си и седна, стиснала в ръка бележника, който бе използвала в болницата „Уестлейк“.

Морийн донесе кафето, придърпа един стол и зачака мълчаливо със стенографската си тетрадка в скута.

— Ето какъв е проблемът — започна бавно Кейти. — Версията, че смъртта на Ванджи Луис е плод на самоубийство, ни се струва неудовлетворителна. Вчера говорих с нейните лекари в болницата „Уестлейк“ — доктор Хайли и доктор Фукито.

Тя чу звук от рязко поемане на дъх и бързо вдигна поглед. Лицето на момичето беше пребледняло като платно. Докато Кейти я гледаше, по скулите й избиха две червени петна.

— Морийн, нещо не е наред ли?

— Не, не. Съжалявам.

— Казах ли нещо, което да те е стреснало?

— Не. Наистина.

— Добре. — Без да бъде убедена в това, Кейти отново сведе поглед към бележника си. — Доколкото знаем, доктор Фукито, психиатърът на болница „Уестлейк“ последен е видял Ванджи Луис жива. Искам да науча колкото се може повече факти за него. Направи проверка в Медицинското дружество на окръга и в АМА. Доколкото разбрах, работи на доброволни начала в болницата „Вали Пайнс“. Може би оттам ще научиш нещо. Подчертай поверителността, но установи откъде е дошъл, къде е учил, други болници, с които е бил свързан, минало… въобще всичко, до което можеш да се добереш.

— Не искаш ли да говоря с някого от болницата „Уестлейк“?

— За бога, не! Не желая никой там да подозира, че проверяваме доктор Фукито.

По някаква причина момичето сякаш си отдъхна.

— Веднага се заемам с това, Кейти.

— Наистина не е честно да те караме да идваш рано, да си вършиш работата и после да те товарим с други задачи. Добрата стара областна прокуратура не се е преработила. И двете го знаем.

Морийн сви рамене.

— Това няма значение. Колкото повече работя в тази канцелария, толкова повече ми харесва. Кой знае? Може един ден и аз да взема диплома по право, но това означава четири години колеж и още три години юридическо образование.

— Ще станеш добър адвокат — каза Кейти и наистина го мислеше. — Учудена съм, че не си била в колеж.

— Бях достатъчно луда да се сгодя същото лято, в което завърших гимназия. Родителите ми ме убедиха, преди да се омъжа, да изкарам един курс за секретарки, тъй че поне да имам някаква професия. Колко прави се оказаха! Годежът не си заслужаваше чакането.

— Защо не отиде в колеж миналия септември, вместо да започваш работа? — попита Кейти.

Лицето на момичето помръкна. Кейти си помисли, че изглежда много нещастна, и реши, че сигурно доста тежко е изживяла скъсването с годеника си.

Без да поглежда Кейти, Морийн каза:

— Бях много нервна и не ми се искаше отново да ставам ученичка. Това беше добро решение на нещата.

Тя излезе от стаята. Телефонът иззвъня. Беше Ричард. Гласът му звучеше някак предпазливо.

— Кейти, току-що разговарях с Дейв Брод, оглавяващ лабораторията за изследвания на предродилния стадий в „Маунт Синай“. Имах известни подозрения и му пратих за анализ зародиша, който износваше Ванджи Луис. Кейти, съмненията ми се оказаха основателни. Ванджи не е била бременна с детето на Крис Луис. Плодът, който отстраних от утробата й, притежава ясно изразени азиатски черти!

Едгар Хайли впери поглед в Кейти, когато тя застана пред него и вдигна ръка, стиснала онази обувка. Подиграваше ли му се?

Не. Тя вярваше в онова, което казваше, че вероятно обувката е имала някаква сантиментална стойност за Една. Той трябваше да вземе тази мокасина. Само Кейти да не я спомене пред съдебния лекар или детективите. Ами ако реши да им я покаже? Гъртруд Фицджералд може да я познае. Много пъти, когато Ванджи идваше на консултации, тя беше дежурна на рецепцията. Беше чула Една да занася Ванджи с тия нейни „сребърни пантофки“.