Ридли Пиърсън: Смъртоносни разкрития

По средата на речта Уолт усети, че пръстите на Фиона докосват ръката му под покривката на масата. Той я погледна, но тя не откъсваше овлажнелите си очи от сцената. Заслушан в думите на Кайра, Уолт се замисли. Наистина животът носеше неочаквани удоволствия и придаваше смисъл на ставането сутрин. За първи път му се случваше на подобно събитие да се надява речта да продължи с часове.

Фиона отдръпна ръката си от неговата и извади мобилния си телефон, който вибрираше в чантичката й. Тъкмо се канеше да го изключи, когато Уолт видя как погледът й попадна на екрана и на лицето й се изписа ужас. Тя пъхна телефона обратно в чантичката, но близостта между двамата бе прекъсната. Фиона сякаш дори не чуваше речта на Кайра.

— Добре ли си? — прошепна той.

Тя погледна към него и кимна утвърдително, опитвайки се неуспешно да изглежда спокойна.

От катедрата Кайра говореше:

— Мисля, че главното, което искам да кажа, е да благодаря на Защитниците. Както се оказа, физическото излекуване бе лесната част, но…

Тя млъкна рязко и се втренчи в нещо.

Уолт се обърна, проследявайки погледа й до една от двете централни врати на залата, която тъкмо се затваряше. Инстинктът му на шериф го подтикваше да скочи и да излезе в коридора, за да види кой е там. Но той остана на мястото си.

После очите на Кайра зашариха из залата и се спряха на Фиона, която й кимна окуражително. Няколко глави се обърнаха към тяхната маса. Накрая Кайра сведе отново очи към бележките си и продължи да говори.

— Но емоционалното излекуване, истинското излекуване… Е, то наистина не е лесна работа.

Уолт се обърна и протегна ръка да поздрави Фиона за подготовката на момичето, но столът бе празен. Тя беше изчезнала.

Той зашари с очи из залата, предполагайки, че е отишла да поздрави Кайра, докато слиза от сцената, но му попречи възхитената публика, която отново се бе изправила на крака. Уолт стана и за миг се изкуши да се качи на стола си, проклинайки 170-сантиметровия си ръст.

Вместо това обаче използва момента, за да се измъкне в коридора, и се насочи към тоалетните с мисълта, че Фиона може да е отишла там. Но после видя отвън две пикола и се приближи към тях.

— Виждали ли сте една жена? — поинтересува се той. — Облечена е с кремава блуза, носи черна чанта. Може да си е тръгнала току-що.

— Не съм я забелязал.

— Не ви ли познавам отнякъде? — попита другото пиколо.

Уолт пренебрегна въпроса, като се чудеше дали момчето е имало проблеми със закона, или просто го е познало по снимката в местния вестник.

— Ами един едър мъж минавал ли е? — заинтересува се той.

— Такъв огромен ли? Да — кимна първото пиколо.

Отвътре излезе една двойка — масовото напускане на залата бе започнало — и мъжът подаде на второто пиколо билета за колата си. Момчето хукна.

— Да, този едрият — рече Уолт, като се опитваше да задържи вниманието на другото пиколо.

Напливът от хора, искащи колите си, бе задушаващ. Уолт показа шерифската си значка, като я държеше ниско долу. Момчето я зърна.

— Едрият — повтори той.

— Дойде и си тръгна. Стоя вътре не повече от една-две минути.

— Колко едър беше?

— Като Солид Снейк — рече момчето. — Сещате се, „Метал Гиър“ 2 2 Компютърна игра. — Б.пр. ? — Видя объркването на Уолт и добави: — Плейстейшън? Гейминг?

— Аха…

— Грамаден, адски грамаден. Истински великан. — Някой подаде на момчето билет и то го взе. — Съжалявам — каза и хукна.

Уолт си проправи път срещу потока от напускащи хора и се върна в полупразната конферентна зала. Намери своя домакин и му благодари. После се запъти към сцената и зачака реда си да поговори с Кайра.

— Виждал ли си Фиона? — попита го тя моментално.

Гостите я поздравяваха, Кайра стисна ръцете на няколко от тях. Уолт искаше да остане насаме с нея за момент, но това бе невъзможно.

— В тоалетните е — каза той. Това бе единственото разумно обяснение — Фиона нямаше да зареже Кайра. После подхвърли: — Забелязах, че ти прекъсна речта си за малко. Гледаше към вратите.

Тя поклати глава, като че ли по този начин можеше да го убеди, че това не се е случвало.

— Моля те, обясни ми защо го направи — настоя той.

— Рой Коутс… — отвърна Кайра, снишавайки глас. Това бе името на човека, който я бе изнасилил и когото Уолт бе видял да умира. — Просто ми се стори, че го виждам. Все още ми се случва. Не знам защо стана точно в онзи момент… Но предполагам, понеже говорех за това… Не го правя често.

— Някакъв мъж, който прилича на Коутс, така ли? — попита Уолт.