Ридли Пиърсън: Смъртоносни разкрития

Уолт не за първи път се сблъскваше с нахълтване на мечка в нечий дом. Баща му се присмиваше, че приема тези случаи като част от работата си.

— Снима ли белезите от нокти върху…

— Да! — сопна се Фиона, като все още отказваше да го погледне. — И върху шкафовете, и върху масата.

— А купчината пред хладилника?

— Снимах я — отвърна тя.

— Само за протокола — рече Уолт, — но трябва да знаеш, че положих големи усилия да я убедя…

— Явно са били недостатъчни — прекъсна го Фиона.

Смутен от този разговор, Брандън се опита да се изниже, но Уолт го спря.

— Как е проникнала? — попита го Уолт.

Брандън го поведе по един къс коридор към гараж за четири коли.

— Сигурно са го оставили отворен, макар собственикът да твърди, че не са. Изглежда, животното се е опитало да се промуши през кучешката вратичка… — Рамката й лежеше на парчета в коридора. — При което вратата се е отворила. Така го намерихме.

Уолт проучи касата на вратата, особено металните елементи, а после направи същото и с разбитата кучешка вратичка. Взря се в безупречно чистия гараж — голям, кажи-речи, колкото първия етаж на къщата — боядисан в корабно сиво. Слезе по трите стъпала и коленичи, така че светлината да пада под необходимия ъгъл.

— Ако Фиона вече не го е направила — каза той, — накарай я да снима металните чаркове на вратата и пода на гаража от няколко ъгъла.

— Добре. Но защо застрахователите ще се интересуват от пода? — зачуди се Брандън.

— Някога бил ли си на такова място? — попита Уолт.

— Разбира се.

— Отвори си очите и си използвай…

— … главата — довърши Брандън вместо него, цитирайки любимия израз на Уолт.

— Точно така.

Брандън огледа металните елементи, но не посмя да попита какво трябва да търси.

— Козина — поясни Уолт, без да се обръща, като се движеше по края на пода. — Животински косми. Кучешката вратичка е толкова тясна, че би трябвало да има косми, заседнали във винтовете или пантите.

Той бавно се приближаваше към вратата на гаража.

— Ами, да… — Брандън изглеждаше объркан.

— Кога за последен път си виждал мечка да подмине ягодово сладко, пък дори и в счупен буркан? — удиви се Уолт. — И откога мечките не надраскват вратата, докато се мъчат да я отворят? Надраскала е шкафа по средата, но не и вратата.

— Но нали има белези от нокти — възрази Брандън.

— Виж размера им — рече Уолт. — Такава едра мечка не минава на пръсти през вратата. А след като претършува цялата храна, не излиза, без да остави диря. — Той посочи към чистия под на гаража. — Да не е летяща?

— Добре де… — Брандън не звучеше убеден.

— Нека обработим данните — замислено продума Уолт. — Има вероятност мечката да е била двукрака.

— Каква? — недоразбра заместник-шерифът.

— И искам да разбера защо си е направила целия този труд.

Уолт издърпа от барбекюто изпеченото свинско филе. Беше преметнал сакото си на облегалката на един стол в къщата и препасал престилка на „Сиатъл Сийхоукс“, за да предпази ризата и вратовръзката си. Беатрис точеше лиги в краката му. Седмицата бе минала бавно и мъчително спокойно. Той очакваше да се види с Фиона по-късно тази вечер.

— Не искам мъртво прасе — тросна се Емили, скръстила ръце. Единайсетгодишното й лице бе застинало в решителна гримаса.

— Недей така — започна да я увещава Уолт, събирайки нещата си върху дъската. — Това е вечерята ти. Обичаш бекон, нали?

— Да.

— Беконът е свинско, като това.

— Тогава защо да не ям бекон?

— То е същото — обади се сестра й Ники.

— Защото това съм сготвил за вечеря — отвърна Уолт. — Мислех, че ще ти хареса. Това е любимото ти ядене.

— Не е.

— На мен ми харесва — каза Ники.

— Не си длъжна да го ядеш, Ем. Но ако не вечеряш, няма да има сладолед с Лиза.

— Не е честно.

Ники завъртя очи. Тя разбираше сестра си не повече от Уолт.

— Това е положението: няма вечеря, няма сладолед. Бях планирал вие трите да отидете с колелетата до „Петнайсетте аромата“. Но ако предпочиташ да не ходиш…

Той успя да отвори с ритник вратата, носейки дъската. Беатрис, Емили и Ники го последваха.

Лиза се втурна през входната врата и се извини за закъснението. Уолт обсъди с нея правилата за вечерта, включително времето за лягане и разходката за сладолед, което бе напълно излишно, защото Лиза познаваше ежедневието на момичетата по-добре от самия него.

— Много си се изтупал — рече тя, когато той свали престилката и облече сакото.