Ридли Пиърсън: Смъртоносни разкрития

— Това е единственият ми костюм.

— Отива ти.

— Ха-ха. Отивам на вечерята на Защитниците. Гъзарска работа.

Уолт прегърна дъщерите си за лека нощ, като Емили почти не му отвърна, и въздъхна дълбоко, щом излезе навън. В Хейли ранните летни вечери бяха райско време и тази не беше изключение. Слънцето висеше изненадващо високо в небето за седем часа, докосвайки върховете на западните планини, и златистата му светлина придаваше на околността вълшебен, неземен вид. Косачките в квартала бръмчаха и във въздуха се носеше аромат на горящи въглени. Група деца профучаха покрай него на велосипедите си.

Докато шофираше на север, Уолт се мъчеше да съчини нещо, което да каже на Фиона и да разчупи леда между тях. Тя му бе пратила имейл със снимките от пораженията от мечката — без никакъв коментар. Той й звъня два пъти, уж да поговорят за това, но тя не му се обади. Фиона не за първи път се откъсваше от света — от време на време се случваше да изчезне за цели дни, недостъпна, непредсказуема — но този път той имаше чувството, че е лично.

Тържествената конферентна зала на Сън Вали, разположена в странноприемница „Сън Вали“, беше много луксозна, наскоро бе претърпяла ремонт за милиони долари. Беше пълна с пищно наредени маси за триста гости и имаше ниска сцена и катедра. На два прожекционни екрана течеше пауър пойнт слайдшоу на работещи жени, примесени със списъци на постиженията на нестопанската организация за подкрепа на жертвите на насилие. Всяка маса за десетима си имаше спонсор. Уолт беше гост на един генерал в оставка, който за щастие бе поел сметката.

Фиона седеше отляво на Уолт, а до нея бе Кайра Туливич. Двайсет и една годишната Кайра, възхитителна и прекрасна в лятната си рокля, преди две години бе станала жертва на жестоко насилие и важен свидетел за Уолт. Тази вечер тя трябваше да връчи една от двете основни грамоти. Изглеждаше нервна и объркана, докато изучаваше приборите и се опитваше да реши коя вилица да използва.

Уолт сръчка Фиона и й даде знак да я спасява. Фиона посочи на Кайра външната вилица и върху лицето на младата жена се изписа облекчение.

— Благодаря, че ме подсети — прошепна Фиона на Уолт.

— Радвам се да чуя гласа ти — усмихна се той.

— Можем да обсъдим това по-късно — каза тя.

— Но няма, нали? Защото не отговаряш на обажданията ми.

— По-късно…

— Борих се упорито за теб. Явно не беше достатъчно, знам — ти ми го каза — но толкова, колкото посмях като шериф… Обясних ти деликатните си отношения с вестника. — Той хапна още малко салата и погледна как тя дори не посегна към чинията си. — Ти така и не ми обясни защо това е толкова важно за теб. Съдейки по държанието ти, предполагам, че става дума за нещо повече от скромност или суетност. Но убий ме, не мога да разбера какво е.

— Така е, не можеш да го проумееш… — въздъхна тя.

— Но щом е било толкова важно…

— Стореното — сторено — прекъсна го Фиона.

— Не ми изглежда така.

— Нима?

— Защо си толкова ядосана?

— Ядосана ли съм? Не е нарочно. Наистина. Не се сърдя на теб.

— Разбира се, че на мен се сърдиш.

— Не съм го искала.

— Не ти вярвам.

Той вдигна глава. Всички на масата бяха вперили погледи в тях и ги слушаха. Миг по-късно се върнаха към храната и престорените си разговори, но Уолт осъзна, че са чули всяка дума. А това означаваше, че по-голямата част от долината ще научи за какво си е говорил с Фиона. Това бе благословията и проклятието на Ууд Ривър Вали и нещо, което всички жители охотно търпяха като неизменна част от живота си.

По време на предястието Фиона подготви Кайра за речта й и ето че най-сетне дойде моментът, когато младата жена бе представена.

— Много сме щастливи да имаме тази вечер сред нас — започна домакинът на вечерта — една жена с необикновен кураж, увереност и интелигентност. Кайра Туливич се обърна към Защитниците след едно изпитание, което не само подложи на проверка волята й за живот, но и доведе до арестуването на местни престъпници от нашия шериф Уолт Флеминг и сложи край на терористичното ядро, действащо в нашия щат. Това е история за сила, решителност и благополучно възстановяване и ние имаме честта да я изслушаме днес. Моля ви, нека посрещнем…

Официалното й обявяване бе заглушено от гръмките аплодисменти на гостите, които спонтанно се изправиха на крака. Историята на Кайра вече бе добре известна. Това бе първата й публична поява след инцидента и аплодисментите я съпроводиха по целия път от масата до катедрата, като някои от жените не скриваха сълзите си. Тя трябваше на три пъти да помоли за тишина, докато тълпата се укроти. Накрая хората седнаха. Кайра отпи глътка вода и започна своята кратка и емоционална реч.