Ридли Пиърсън - Смъртоносни разкрития

— Ще се радвам да говоря с него — рече Уолт.

— И аз така си помислих, но не исках да говоря от твое име.

Това е нещо ново , отбеляза мислено Уолт.

— Почти съм сигурен, че знам за кой случай става дума — рече Джери Флеминг. — Само предполагам, но има един, за който през последната седмица пишат няколко пъти в „Интелиджънсър“. Логично е, че Болд би го грабнал. Жертвата е жена. Пребита до смърт. Нищо сексуално — или поне няма такава информация. Причината да не слиза от вестниците е в страхотния бой, който е отнесла — било е наистина нещо ужасно… Любопитен е и фактът, че по-рано е излизала с професионални спортисти.

— Момиче на повикване ли е била?

— Така звучи, но не мисля. Сигурен съм, че Болд ще може да ти обясни. „Излизала“ в смисъл да живее с този или онзи в продължение на няколко месеца. Баскетболисти, футболисти… Изглежда, не е имало значение. Харесвала ги големи и силни. Допадали й камерите и нощните клубове. Вестниците бяха пуснали слух за нейна връзка с един от собствениците на отбори, но бързо зарязаха темата. Явно си е поживяла. А после някой я смазва от бой и, разбира се, всички си мислят, че е дело на спортист. Онези юначаги са способни да нанесат такъв зверски пердах.

— Но защо аз? — заинтересува се Уолт.

— Не знам. Той иска да знае дали би се съгласил да говориш с него. Дали ще бъдеш дискретен. Отвърнах му, че съм сигурен в това, но все пак ще те попитам.

— Разбира се — съгласи се Уолт.

— Това ми е достатъчно.

— А ти как си? — попита синът.

— Ще му дам зелена светлина и от там нататък ти поемаш нещата. Може би тоя скайп е най-дискретен.

— Би могъл да ми се обади тази вечер. Ще оставя скайпа включен. Но как си ти, татко? Как я караш?

— Той е важен човек по нашите места. Знаеш го, нали?

— Знам — каза Уолт. Нямаше да пита отново и баща му бе наясно с това.

— Обади ми се, ако мога да ти помогна с нещо — рече Джери и затвори.

— Татко? — Уолт погледна екрана на телефона: Връзката прекъсната.

Баща ми не се шегува — помисли си той, докато прибираше телефона в джоба си.

Почука на входната врата и влезе. Проблясък на фотосветкавица привлече вниманието му и той тръгна в тази посока през хола, застлан с дебел килим. Азиатските мебели контрастираха с големи картини от съвременни художници. Уолт се насочи към проблясващата светлина, а в ума му се въртеше описанието на убийството, дадено от баща му. Той почти очакваше да види на пода в кухнята окървавено, смазано от бой тяло, макар да знаеше, че не е така — случаят бе съобщен като нападение от мечка. Уолт бе дошъл да потвърди това заключение за всякакви бъдещи застрахователни разследвания. Пролетта събуждаше кафявите мечки от зимния им сън. Те се спускаха към дъното на долината в търсене на вода и обикновено биваха примамени от аромата на кофите за смет. В редки случаи някоя от тях успяваше да се промъкне в нечий гараж, а още по-рядко — в кухня като тази и да я опустоши.

Уолт подсвирна от удивление, щом видя щетите.

Фиона го погледна за миг, но очите й се втвърдиха и тя продължи да снима. Той искаше да изгладят отношенията си, обаче продължи да се държи професионално и тръгна към заместник-шерифа Томи Брандън, който говореше по телефона.

Брандън моментално затвори. Всичките му дрехи бяха размер XXL, имаше набола десетчасова брада, за каквато на Уолт биха му потрябвали шест дни, за да си я пусне. Излъчваше самодоволство, характерно за човек, който цял живот е бил търсен от другите. Уолт не бе сигурен кога е започнала връзката на Брандън с жена му, знаеше само, че заместник-шерифът му дължи нещо повече от извинение, което така и не бе получил. Гейл пък по негово мнение му дължеше хонорарите за адвокатите, но той знаеше, че никога няма да ги види. А на единайсетгодишните им дъщери Гейл дължеше нещо много повече, но това трябваше да почака, докато момичетата поотраснат и осъзнаят чудовищния егоизъм на майка си. Засега я караха, сякаш нищо не е станало.

— Е? — попита Уолт.

— Пикник у Бъркхолдър — отвърна Брандън.

Вратите на кухненските шкафове висяха отворени и съдържанието бе разпиляно по плотовете: бисквити, мляно кафе, пакетчета чай, крекери, счупени буркани, доматен сос, конфитюри, туршии — невероятна бъркотия. Хладилникът бе полуотворен и пред него имаше разкашкана купчина от зеленчуци и месо, която се открояваше върху паркета от рециклирано дърво. От фризера като многоцветен водопад се стичаха замразена лимонада, портокалов сок и сладолед, които бяха оцапали всички стъклени рафтове.