Ридли Пиърсън - Смъртоносни разкрития

— Същият.

— Уин едва ли прекарва много време тук. Той не уреди ли току-що договора на оня питчър с „Метс“ 3 3 Бейзболен тим от Ню Йорк. — Б.пр. ?

— Четири години, сто милиона. А Уин взема лъвски пай от това само за няколко телефонни разговора и вечери. Аз също бих се навил.

— И е имал връзка с Керълайн? — попита Уолт.

— Бил е тук, в Сиатъл, в нощта, когато се е случило. Забавлявал някакви клиенти в един клуб. Тя е ходила с един — а може би и с повече — от клиентите му футболисти. Предполага се, че така са се срещнали и може би тя си е проправила път до върха на хранителната верига. Тази жена… Предполагам, ще открием, че в цялата работа има замесен бизнес. Може би е била куриерка? Или момиче на повикване? Не знам още, но като гледам как ги е въртяла непрекъснато… Сложна работа. Това не е нормално, дори в тези кръгове. Що се отнася до целта на обаждането ми — рече Болд, — аз мисля… шефът ми мисли… че бихме могли да свършим работата… Бих могъл да свърша работата доста по-тихо. И тъй като районът е под ваша юрисдикция, не исках да ви се изтърся неканен. Освен това началството не желае аз да осъществя първия контакт, защото от отдела ни изтича информация и нито можем да разберем откъде, нито да запушим пробойната.

— Значи аз трябва да установя контакта и да уредя разговор, а вие да го проведете тук — каза Уолт.

— През някой уикенд може би. Това е време за почивка. Три телевизионни екипа ни следят кажи-речи денонощно, а също и половин дузина радиоекипи, плюс журналисти от двата вестника. Според последната ми информация имате само едно седмично издание. Мога да дойда и да си тръгна когато пожелая, докато тук случаят не е такъв.

— Съгласен съм — заяви Уолт.

— Не искам да ви създавам неприятности.

— Заповядайте, когато пожелаете — рече Уолт. — Аз мога да проуча нещата.

— Работата е там, че тези хора не по-малко от нас искат всичко да мине тихо и кротко. Ще бъде съвсем неофициално, ако така предпочитат.

— Би трябвало да приемат на драго сърце.

— И ние така мислим.

— Смятайте го за свършено.

— Длъжник съм ви.

— Засега още не.

— Въпреки това благодаря.

— Оставяйте това чудо включено вечер. Щом разбера нещо, ще ви се обадя.

— Изумителна технология, ако питате мен — рече Болд. — А аз смятах логаритмичните линийки за впечатляващи. — Той се наведе по-близо, за да достигне клавиатурата, и уебкамерата изкриви лицето му. — Благодаря ви още веднъж.

— Няма защо.

Екранът почерня.

Уолт се облегна в стола. Баща му от години го укоряваше, че е приел поста на шериф в малък окръг в Айдахо, безмилостно му се присмиваше, че се занимава с мечки, които преобръщат кофи за боклук, докато истинските пазители на закона разкриват ужасяващи престъпления. И ето че сега, една седмица след произшествието, което приличаше на опустошена от мечка кухня, той бе говорил с легендарен полицай от отдел „Убийства“, който разследваше тежко престъпление. Досега не бе осъзнавал колко сладко може да бъде отмъщението.

Фиона вдигна една пуканка от крачола на пижамата си и я схруска. Седеше, подвила крака под себе си, в десния край на дивана, до Кайра, която бе наметнала върху раменете си пъстроцветно одеяло. HD проекторът на семейство Енгълтън хвърляше образ с размери два на два метра върху екран, който се спускаше от тавана, така че главата на Мерил Стрийп изглеждаше висока около метър и двайсет.

— Гледала съм го поне три пъти — въздъхна Фиона.

— Обожавам последната сцена, когато тя е в колата и очите и усмивката й разкриват всичко, а после тя казва на шофьора да потегли.

— Най-добрата е.

— И дрехите на Ан Хатауей.

— Абсолютно. И Стенли Тучи на официалния обяд.

— Направо ми се доплаква — каза Кайра. — Трябва да го правим по-често.

— Не възразявам.

Фиона чакаше сцената, в която Мерил Стрийп хвърля мълчаливо сако след сако върху бюрото на Ан Хатауей.

— Мислех си, че трябва да се махнем за малко оттук — предложи тя.

— Звучи интересно. Разходка през уикенда ли? Къде?

— Може би за седмица или две. До Йелоустоун, Глейшър 4 4 Национални паркове в САЩ. — Б.пр. и обратно. Или да си организираме поход из Сотуутс 5 5 Район от Скалистите планини. — Б.пр. .

— Мислех, че сега е разгарът на риболовния сезон. Не е ли това времето, когато бизнесът ти върви най-много?

— Писна ми от риболов.

— Откога? — Кайра за първи път откъсна очи от филма.

Фиона посегна към дистанционното и спря на пауза. На екрана застина обърканото лице на Ан Хатауей.