Ридли Пиърсън - Смъртоносни разкрития

— Брандън! Подай ми една пръчка — каза той, протягайки назад разтворената си длан.

Томи Брандън намери един паднал клон, отчупи от него суха пръчка и я подаде на Уолт като медицинска сестра, асистираща на хирург.

— Снимка, моля — рече Уолт.

Фиона се промъкна напред и направи няколко снимки на земята пред него.

— Може би щеше да ми е от полза — каза тя, — ако знаех какво снимам.

— Точно тук — рече той, като повдигна с върха на пръчката крайчеца на едно паднало листо. Избута го настрани, хвана го с два пръста и го хвърли зад себе си. — Още една снимка — нареди той.

— Какво е това? — попита Фиона. Засне отблизо боровите иглички и за първи път забеляза през обектива, че част от тях са начупени. — Не може да си видял това — промърмори тя.

— Тук — каза Уолт, като посочи с пръчката. — Това е отпечатък от човешки крак. Носил е ботуши или обувки с твърда подметка. Не е от маратонка. — Той погледна към собствените си ботуши. — Десети или единайсети размер. Имаме късмет, че през последните две седмици не е валяло. — Взря се нататък по пътеката и подсвирна на Беатрис да спре. Щом кучето погледна към него, Уолт му даде знак с ръка и то клекна отстрани на пътя. — Не искам да развали следите. Те са на мъж. — Той погледна назад. После хвана туристическата обувка на Фиона и я отмести. — Тежи приблизително около осемдесет килограма. Висок е метър и осемдесет или малко отгоре.

Фиона се обърна към Брандън, който й кимна, сякаш за да я увери, че шерифът говори сериозно.

— Беатрис… — досети се Фиона. — Видял си промяна у Беатрис, когато мина оттук.

— Много добре, госпожице Кеншоу — похвали я Уолт.

— Носът й? Опашката й? Какво забеляза?

— И двете — отвърна Уолт. — Беа е моят гайгеров брояч. В момента тя е шефът и го знае. Погледни я.

Кучето клечеше гордо край пътеката, с изражение, което сякаш питаше защо се бавят.

— Виждала ли си някога нещо по-сладко от това? — рече Уолт. — Показва нетърпението си!

— Честно казано, малко съм изумена — призна Фиона.

— Това ми е работата — каза Уолт. — Моята и на Беа. Не е кой знае какво.

— Напротив, невероятно е — възхити се Фиона. — А височината как я определи?

— По размера на обувките, комбиниран с теглото — отговори Брандън. — Големи стъпала, не много тежък. Значи е висок и слаб.

— Не е латиноамериканец — рече Менкез. — Не е много вероятно, щом е над метър и осемдесет.

— Не, Гили — каза Уолт. — Какво ще кажеш да се отклоним от пътеката?

— Посочи накъде — рече Менкез.

Брандън, който разглеждаше една топографска карта, каза:

— На около двеста метра пред нас има равна площадка с големина половин акър.

— Водоизточник? — попита Уолт.

— Пресъхващо поточе, което извира от далечния й край.

Уолт вдигна поглед към дърветата.

— Тече от северозапад на югоизток — каза той.

— Точно така — отвърна Брандън.

— Искаш да ме смаеш, нали, Уолт? — рече Фиона. — Бил си тук и преди.

— Едва ли — намеси се Брандън, преди шерифът да успее да отговори.

Уолт я накара да млъкне с поглед.

— Ще навлезем тихо — каза той, обръщайки се към всички. — Брандън, ти ще поемеш нагоре по потока от тази страна. Гили, ще ти дадем преднина. Ти заобикаляш от север и искам да се прехвърлиш през билото и да излезеш на площадката едновременно с мен. Ще използваме шести канал. Ще ви подам сигнал с две цъкания. Ако сте на позиция, ще ми отговорите с две; ако ви трябва още минута, три цъкания; за две минути — четири.

Менкез кимна и потъна в гората, без да каже нищо повече. Движеше се безшумно като котка.

— Ти — каза Уолт на Фиона — ще спреш, когато ти дам знак. Искам да се прикриеш зад някое дърво, в случай че започне стрелба. Няма да мърдаш, докато не те извикам. Най-добрият начин да ми помогнеш сега е, като не разсъждаваш, а просто като следваш заповедите ми. Знам, че това не ти е в нрава, но се налага.

— Няма проблем. Разбирам.

— Добре. — Той се обърна към Брандън. — Да вървим.

Уолт получи три цъкания от Менкез, изчака, следейки часовника си, и минута по-късно изпрати сигнала отново. Когато му бе отговорено с две цъкания, той се изкатери по последния склон и излезе от гората на ярката слънчева светлина, която го заслепи. Примижа, сякаш беше попаднал под блясъка на прожектори. Сложи си пилотските слънчеви очила и зърна с периферното си зрение Менкез.

Брандън, който бе изпреварил и двамата, излезе иззад едно дърво до ромолящото поточе, на петдесет метра вляво от Уолт.

В другия край на малкото сечище, близо до хълма, обрасъл с трепетлики, имаше заградено с камъни огнище. Личеше, че наскоро в него беше горял огън. Наоколо бяха разхвърляни боклуци. До един навес се забелязваше малка купчина съчки и цепеници. Мъжете се приближиха от три страни с енергична походка.