Ридли Пиърсън - Смъртоносни разкрития

— Само че трябва да подсигурим къщата срещу мечки, преди да тръгнем. Майкъл и Лесли биха искали да направя всичко възможно.

— Омръзнал ти е риболовът? Тогава защо те нямаше до единайсет часа снощи? И предишната нощ? Защо ми разправяше колко невероятно било? Хей, която и да си ти, какво си направила с Фиона? Върни я, моля те.

— Лятото продължава около осем седмици…

— Максимум.

— А през последните две лета не съм отделяла и пет минути за себе си.

— И използваш мен като извинение?

— Да, използвам те като извинение.

— В такъв случай ще ме намразиш през септември, когато осъзнаеш, че си разорена. За тези осем седмици печелиш колкото за осем месеца. Ако искаш да отидеш, върви без мен.

— Без теб ли? Не. Няма да стане.

— Не ми трябва бавачка. — Кайра остави купата върху масичката за кафе пред тях. — Извинявай, не исках да прозвучи така.

— Мога да го понеса.

— Оценявам всичко, което си направила и продължаваш да правиш за мен.

— Но имаш чувството, че се държа прекалено покровителствено.

— Не. Не е така. Не исках да кажа такова нещо. — Тя изгледа Фиона. — Заради мечката ли е? Тревожиш се за мечката? Те нападат боклука, а не домакините. Сама го каза.

— Може би ще е по-добре просто да се махнем оттук, докато я заловят.

— Какво става?

— Просто имам нужда да се махна оттук.

— Тогава върви. Наистина! Аз ще се оправя. Трябва да отидеш! През цялото време само работиш. Въртиш три професии. Не знам как се справяш. Вземи си почивка. Аз мога да се погрижа за нещата тук. Обещавам ти, че няма да се крия в кофите за боклук нощем.

— Трябва да отидем заедно — настоя Фиона.

— Но това е невъзможно. Наистина. Аз започнах работа тук преди седем седмици. А сега е разгарът на сезона. Биха ли ми дали двуседмична ваканция? Не, няма да ти позволя да ходатайстваш. Всички бяха толкова мили с мен. Но не мога да го използвам вечно като извинение, нали? Не ми ли повтарят непрекъснато точно това — че трябва да го преодолея… Е, мисля, че съм го преодоляла. Няма да приема специално отношение, искам да се отнасят с мен като с всички други. Писна ми да ме гледат като развалена стока. Е, случило се е. Но всичко свърши. Трябва да продължа нататък.

— Добре — кимна Фиона. Самата тя не можеше да забрави отвратителните кадри от видеозаписа на отвличането и сексуалното насилие над Кайра. Това бе нещо незаличимо. Непростимо. Макар да знаеше, че чудовището, което го е сторило, е мъртво, това не й помагаше много.

— Говоря сериозно — рече Кайра.

— Значи оставаме — заключи Фиона.

— Мисля, че ти трябва да отидеш, ако искаш.

— Добре съм си и така.

— Какво става? Не те разбирам… — подозрително я изгледа Кайра.

— Ами ако не е било мечка?

— Какво намекваш…

— Шерифът е стъкмил доста убедителна теория, макар да е базирана на косвени улики. Според него в кухнята на Бъркхолдър не е вилняло животно. Моите снимки също подкрепят това. Мечките оставят следи. Но такива не бяха намерени. Шерифът смята, че някой е нагласил нещата така, че да изглежда сякаш е била мечка — даже е донесъл мечи нокът… А всъщност това е работа на човек, дошъл да краде храна.

— Човек ли?

— Може би живее някъде в гората наоколо.

— Сега вече започваш да ме плашиш. — Момичето се втренчи дълго и настойчиво във Фиона. — Затова ли ме лъжеш, че искаш да подсигуриш къщата срещу мечки? А всъщност имаш предвид срещу крадци…

— Мисля, че и двете ще постъпим по-умно, ако се подкрепяме и просто се махнем оттук.

— Защо ме излъга?

— Не съм те лъгала. Просто не исках да се тревожиш за нещо, което е само предположение…

— Значи крадецът живеел в гората, така ли?

— Тъй мисли шерифът. По това време на годината — през лятото — разни скитници излизат по горите. И престъпници… Хора, които няма къде да живеят. Или бягат от нещо… Шерифската служба смята, че броят им възлиза на стотици.

— Стотици ли? — удиви се Кайра.

— Без никой да ги знае, просто си лагеруват там някъде, из шубраците…

— И крадат храна от къщите.

— По-евтино е, отколкото да я купуват.

— И така правят всяко лято?

Фиона кимна тъжно.

— Ти не се плашиш много лесно. Но защо сега си толкова разтревожена? — Кайра я изгледа подозрително. Фиона не биваше да крие нищо от нея.

— Не подхващай тази тема.

— Коя?

— Моля те.

— Добре, ще защитим къщата от мечки… — съгласи се Кайра. — Може би онзи курс по боравене с огнестрелно оръжие сега ще ми послужи.

— Знаеш какво беше мнението ми по въпроса.