Ридли Пиърсън - Смъртоносни разкрития

— Този уикенд — отвърна той.

— Наистина ли? — попита Ники, която внезапно бе поела ролята на говорителка.

Тази промяна привлече вниманието на баща й. От двете Ники се бе отдръпнала много по-дълбоко в себе си след развода. Повишението й в говорителка и охотата, с която Емили го позволи, бе от голямо значение за него.

— Наистина — отвърна той. — Тази събота.

За негова изненада момичетата скочиха от пода, размахвайки ръце, и затанцуваха, което накара Уолт да осъзнае, че е пропускал такива очевидни неща. Възбудата им нямаше почти нищо общо с къщичката.

— В събота — повтори той и видя как думите му предизвикаха още по-бурна радост.

Прииска му се да имаше фотоапарат. Искаше да запечата въодушевлението върху лицата на дъщерите си, искаше му се да разбира по-добре трудностите на бащинството и твърдо реши да изпълни обещанието си.

Сега, когато идеята за къщичката узря, той започна да обмисля кое дърво или дървета в задния двор би могъл да използва, както и да съставя план за постройката. Да построиш къщичка сред клоните, не беше просто начинание, а Уолт не бе кой знае колко сръчен в ръцете. Той потърси в Гугъл планове за подобни къщички и получи половин милион резултата. Превъртя надолу страницата, но после си промени решението и цъкна на линка „Изображения“ в горния край, за да види с какво се е захванал.

Върху екрана имаше малка снимка на дървена къщичка — същата като последната, която бе виждал: тази в гората в имението на Енгълтън. Тази, близо до която бе седял, когато подхвърли на Фиона, че един малък пожар ще разчисти хубаво нещата.

Домашният му телефон иззвъня и го прекъсна. Той неохотно стана, за да отговори. Всички, които искаха да се свържат с него, го търсеха на мобилния, затова Уолт предположи, че или е за момичетата, или е някакъв рекламен агент. И двата варианта го дразнеха. Той вдигна телефона.

— Тук е Уолт — каза и млъкна.

— Шериф Флеминг? — Беше тънък, плах гласец с испански акцент и първата мисъл на Уолт бе откъде жената се е сдобила с телефона му, който не бе включен в указателя.

— На телефона.

— Казвам се Виктория Менкез. Аз съм жената на Гилермо. Познавате Гилермо. Работи за Горската служба.

— Да, госпожо Менкез.

— Моят Гилермо, той не си дошъл вкъщи.

Веднъж вече бяха подвели Уолт да търси Гили. Той усети как на върха на езика му напира сарказъм, но го преглътна.

— Сигурен съм, че е добре — каза Уолт. — Обадихте ли се на приятелите му?

— Той не добре — възрази тя. — Той каза, че направи нещо за вас, когато излезе тази сутрин. Затова ви се обаждам. Защо той се не обажда? Защо не идва за вечеря?

— За мен ли? — изтърси Уолт прекалено бързо. Последното, от което имаше нужда, бе да обикаля кръчмите и да дири Гили Менкез. Канеше се да й предложи да потърси в графата „Барове“ на телефонния указател, но се овладя.

— Горската служба — каза той. — Трябва да носи радио или нещо такова?

— Обадих се. Не отговаря. Само запис: „Офисът отваря в осем сутринта“. Знам кога отваря офисът. — Сега пък самата тя стана саркастична.

Уолт погледна към часовника в кухнята. Беше по-рано, отколкото си мислеше. Звуците от филма на „Дисни“ го смущаваха — в тях имаше прекалено много смях за сегашния му разговор.

— Мисля, че трябва да се обадите на някои от приятелите му.

— Вие сте негов приятел, нали? Гилермо казва какъв добър човек сте.

Това заседна като кост в гърлото му.

— Слушайте, г-жо Менкез, ще бъда честен с вас. Бих ви предложил да позвъните в любимите му кръчми. Имам чувството, че ще го намерите там.

— Но той каза, че работи за вас.

— Страхувам се, че не знам нищо за това. Не съм виждал Гили — Гилермо — и не съм говорил с него повече от седмица.

— Каза, че сте търсели някого и той можел да го намери. Моят Гилермо може да открие всекиго в гората. Казва, че вие сте добър почти колкото него.

Кикот се надигна в гърлото на Уолт, но той го преглътна.

— Така ли ви е казал? — попита той. — Че търся някого?

— Той направи грешка, шерифе. Знае това. Каза ми. А аз му казах: „Като направиш грешка, я оправяш“. Ето за какво отиде той днеска в гората. Оправяше я.

И тогава сякаш мислите в главата на Уолт се сблъскаха, както му се случваше толкова често. Като че ли една идея не можеше да се махне от пътя на друга, така че нямаше къде да идат, освен да се натресат една в друга. И изведнъж двете мисли породиха трета. Именно това — изображението от Гугъл в комбинация с приятната напевна реч на тази жена — подтикна Уолт да прекрати разговора колкото можеше по-любезно.