Марк Олдън - Силата ТЕ

От другата страна на стаята Тод вече не знаеше дали спи, или е буден, дали е в прегръдките на някакъв кошмар, или на ужасната реалност. Но той беше в мъжко тяло. В тялото на японец, едър, брадат и силен, с тъмна, космата кожа и с ръка върху меча Мурамаза на кръста му. Стоеше само на няколко метра от човека, който убиваше с огън, който сега се готвеше да нападне Франк ди Палма.

Бащата на Тод вървеше към подпалвача, който чакаше в мрака, за да го изгори жив. Уплашеното момче се опита да измъкне меча си, но въпреки че изглеждаше силен, ръцете му бяха слаби. Не можеше да измъкне меча от ножницата. И защо се страхуваше? Той не трябваше, не биваше да се страхува.

Изведнъж Айки-рио, духът на живите, се всели в него. Той потрепери, когато духът проникна в ума и душата му, изпълни го с омраза и жлъч, с древната си злоба и порочност. Айки-рио отново се подготвяше да го превърне в носител на покварата си.

— Баща ми е в опасност — каза Тод. — Спаси го.

— За да живее той, аз трябва да живея в теб — заговори духът. — Тази вечер ще ти служа, но скоро ще поискам ти да ми служиш. Съгласен ли си?

— Съгласен съм.

— Тогава всичко е наред.

Тод чу и усети воя на силен вятър. Миг по-късно бе обхванат от огнена горещина. Присви тяло от болката и се уплаши, че няма да може да я преодолее. Изкрещя със смразяващ кръвта вик, от който Джоан и Бенджи си запушиха ушите.

Горещината изчезна внезапно както се появи, оставяйки след себе си смразяващия студ, и той се видя такъв какъвто беше някога. Вече не беше уплашено, хленчещо момче. Той беше Бенкай. Беше самурай.

Беше почти 2:30 през нощта, когато Леон Баколод зави със синята си, взета под наем тойота, влезе в пустата Мабини стрийт и паркира пред ъгловия магазин, в който продаваха santos, статуи на известни светци.

Беше облечен с евтин летен костюм, тъмни очила и сини кожени обувки, скъсани на пръстите — всичкото втора ръка, купено от сергиите в Китайския квартал. Бамбуковата броеница висеше от врата му. Жълтата роза на ревера му бе взета от цветното дарение, което преди минути направи пред статуята на Девата в църквата „Куапо“ — обичайната му практика, преди да предизвика пожар. В църквата запали свещ за Хузи и даде на свещеника пари, за да отслужи сто меси в нейна памет.

След като изключи двигателя, отпусна глава върху волана и заплака. Хузи го обичаше такъв какъвто беше. Никой друг не беше го правил. Преди тя да се появи в живота му, Баколод бе убеден, че всички го мразят. Чрез Хузи той откри себе си и хареса онова, което видя.

Без нея отново се чувстваше нервен и в опасност. Почти надушваше собствения си страх. Не беше се чувствал толкова празен от времето, когато беше момче в сиропиталището. Убивайки я, Ди Палма беше убил чувството на Баколод за собствената му стойност и самоуважението му. За да си ги върне, трябваше да убие американеца.

Докато подпалвачът плачеше тихо зад волана на тойотата, две курви, млади и кльощави, очите и зъбите им изглеждаха зелени на ярката светлина от уличните лампи, излязоха от тъмния вход на магазина за santos и бавно тръгнаха към колата. И двете бяха изцяло облечени в бяла кожа, като се изключат блузите с дълги ръкави, кръглите обици и перуките. Едната нервно въртеше розово чадърче. Другата пушеше пръчица Тай. Беше я стиснала между пръстите си, увенчани с дълги, закривени нокти в различни цветове.

Баколод ги погледна презрително. Широките рамене, едрите ръце и изпъкналите адамови ябълки ги издадоха. Шибани травестити. Той мразеше педалите; ако зависеше от него, щеше да ги прати в концентрационни лагери.

— Пръждосвайте се, гадни педерасти! — извика им той. — Надявам се да умрете от СПИН, мръсни копелета!

Яростта му ги върна във входа. Те затракаха с високите си токчета и го изругаха на английски, испански и тагалонг.

Той им показа среден пръст и извика:

— Поделете си го.

Започна да диша дълбоко, поемаше въздуха навътре, представяше си как обвива мозъка му, преди да слезе надолу към диафрагмата. Дълбокото дишане успокоява ума, беше му казала Хузи. Тя го правеше като част от двадесетминутните си тренировки по йога, които всяка сутрин изпълняваше гола, докато слушаше класическа музика. Хузи беше културна дама.

Когато Баколод вдиша, дробовете му се изпълниха с миризма на бензин. Идваше от кашона на предната седалка до него. Кашонът бе покрит с окъсана синя кърпа и съдържаше празна бутилка от ром, три кутии кибрит и туба с половин галон бензин.