Марк Олдън - Силата ТЕ

Когато Оменс вдигна глава, Тод бе вперил поглед в него. Шефът на ОБН се размърда в стола си. Чувстваше се неудобно.

— Тази информация трябва да бъде предадена на баща ми — заяви момчето.

Оменс сви рамене.

— Хей, не те карам да нарушаваш заповеди. Знам, че си добър войник. Все пак Франк ми даде дума, че ще изровим нещо, и това ми е достатъчно.

Тод посочи към сгънатия вестник на английски, който бе оставил на масата. Оменс махна с ръка.

— Боклук. След като телевизионната мрежа раздуха историята за ареста, филипинците ще трябва да се оправят сами. Сега са скалъпили тази история, че той уж поканил някаква въртиопашка в стаята си, после му скочили три нощни ястреба. Според тяхната история те задържали Франк, докато се изяснят фактите. Да-а. Добре. Предполагам, че когато се опитваш да задоволиш чуждестранните бизнесмени, всичко минава.

— И все още не са открили човека, който е подпалил пожара? — попита момчето.

— Приятелю, те не го търсят. За тях случаят е приключен. Говори се за някакъв заподозрян, някакъв тип, който живеел с мъртвата пигмейка ли е, джудже ли, каквато е там, по дяволите. Предполагам, че Франк е искал да я използва, за да открие този тип.

Тод кимна.

Оменс погледна към Бенджи.

— Вие, момчета, някъде тук ли сте отседнали?

Момчето се усмихна.

— Никога не се отказваш, нали?

— Просто питам.

— Кажи на баща ми, че се радвам заради това, че той е добре и с нетърпение очаквам да се видим утре. Много мило от твоя страна, че си му помогнал — благодари Тод.

— Не забравяй за нашия тайнствен информатор или май трябва да кажа информатори. Ако не бяха те, кой знае какво щеше да се случи с Франк.

Оменс допи бирата си и погледна през прозореца към туристите, наредили се на опашка в очакване да посетят руините на Форт Сантяго. Чарли Змията не си беше губил времето да следи Франк. Два часа след като дагото се настанява в скъпия си апартамент, едва не го очистват.

От друга страна, малкият Тод с този поглед като лазерен лъч извади късмет. Заедно с тези боклуци от Китайския квартал той успя да избяга от хората на Чарли Змията. Ще помислиш, че хлапетата са невидими. Оставиха Оменс на сухо, после някакъв неизвестен индивид им дал нещо, свързващо Нелсън Бърлин с Лин Пао. Нима наистина беше чак толкова лесно?

— Вие, хлапета, имахте ли някакви проблеми? — попита Оменс. — Изненадан съм, че Чарли Суи не се е опитал да ви нападне.

Бенджи се усмихна.

— Опита се.

Мъжът вдигна гъстите си червени вежди. Нямаше търпение да чуе останалото. И младежът се готвеше да му го разкаже, когато погледът на Тод го смрази.

Тод стана от стола си.

— Утре ще се видим на летището. Още веднъж благодаря за загрижеността.

Оменс гледаше как трите хлапета излизат от ресторанта и изчезват в тълпата. Не е било чак толкова лесно. Имали са сблъсък и са оцелели. Налетели са на главорезите на Чарли Змията. Той знаеше това, както знаеше, че във Филипините има комари, достатъчно големи, за да изчукат пуйка.

Преди или след като са взели дискетата, хлапетата са се изправили срещу Чарли Змията и са оживели, за да могат да разказват. Бенджи щеше да се разбърбори, но Тод с един поглед му затвори устата. Само с един поглед.

Разбра, че хлапето на Ди Палма е опасно. Осем към пет, че хората на Чарли Змията също са разбрали това.

Тод лежеше разтреперан върху подгизналия от пот чаршаф в хотелската стая. Стенанията му събудиха Джоан, която бързо облече един халат, излезе от стаята и се върна с Бенджи. Сега и двамата стояха над ужасеното момче, което вече не знаеше дали спи, или е будно.

Той потрепери, сви колене под брадичката си и сграбчи чаршафите. Просълзената Джоан пристъпи към него. Бенджи, опитвайки се да се пребори с паниката, я хвана за ръката и я дръпна назад. Той знаеше какво ще стане. Дръпна момичето със себе си и бавно се отдалечи от Тод.

В стаята, охлаждана само от един вентилатор на тавана, внезапно стана много студено. Двамата се разтрепериха от студ. После се появи миризмата, толкова силна миризма на изгоряло, че даже студът не можеше да я скрие. Джоан, с разширени от страх очи, се задави от силна кашлица. На Бенджи му се повдигна. Беше сигурен, че ще повърне.

В стаята сякаш влезе зимата. Отчаяното момче блъсна Джоан на леглото й, грабна сгънатото одеяло и я уви добре. После я събори на пода и я бутна под леглото. Бързо се строполи до нея. Пъхна се под леглото колкото може по-навътре. Беше обърнат с гръб към Тод. Джоан не виждаше нищо от тялото му. Скоро тук щеше да стане нещо, което никой от двамата не искаше да види.