Суи се ужасяваше от мисълта, че ще трябва да поднесе на кръстника си лошите новини. Когато му съобщаваха нещо негативно или неприятно, Черният генерал ставаше едновременно уравновесен и невероятно жесток. Суи толкова се страхуваше от тези ужасяващи крайности, че отлагаше разговора с Лин Пао. Свърза се с него едва когато бе принуден да го направи.
Кръстникът Пао не обичаше да крият нищо от него. Би било направо самоубийствено да премълчи новината, че Раул Гутанг е предал дискетата на Бенджи Лок Найн и на момчето на Франк ди Палма. Черният генерал се бе потрудил здравата, за да запази в тайна връзките си с Нелсън Бърлин. Всичко, свързано с това, трябваше да му се докладва.
Но, съобщавайки на кръстника си случилото се, Чарлз Суи бе принуден да признае собствения си провал, да признае, че не е успял да си върне дискетата. Това неприятно изложение включваше и унизителното признание, че е изгубил двама души в боя с Бенджи и другаря му.
Една вена пулсираше на челото на Суи. Той седеше вцепенен в тъмния си кабинет в дома си край Форбс Парк и слушаше как го наричат некадърен, небрежен, позор за паметта на починалия си баща. Обидите и ругатните продължиха няколко минути без прекъсване. Суи усети, че скоро ще получи пристъп на мигрена.
— Ти си едно наконтено малко лайно и не струваш и наполовина колкото баща си — извика Лин Пао. — Мислиш. Само в това те бива. Но, скъпи кръщелнико, да мислиш означава да действаш. Колко пъти трябва да ти го изтъквам? И преди съм ти казвал — губиш твърде много време на тенискорта и пред органа. Не виждаш ли колко е унизително да позволиш да бъдеш победен от деца?
Яростта на Черния генерал не намаля, когато чу, че Чарлз Суи е хванал компютърния оператор от „Таалтекс“ Раул Гутанг, че го е измъчвал жестоко и го е принудил да бъде откровен.
— Знаеш ли колко скъпо ще ми излезе, ако връзките ми с Нелсън Бърлин излязат наяве? — попита Лин Пао. — Ако се разкрие миналото на Бърлин, даже неговите пари няма да го спасят от опозоряване. Знае ли Ди Палма за онази работа със сестрата на Бърлин?
— Да, знае — отвърна Чарлз Суи. — Според материалите, които взеха от хотелската стая на Ди Палма и които после полицията ми предаде, той е чул за Бърлин и сестра му от Грегъри ван Руутън. Не знае подробности, защото беше в затвора и това му попречи да се рови и да задава въпроси. Господин Ди Палма е късметлия, че си имаше тези деца, които му свършиха работата.
— Затвори си устата и си отвори очите. Късметът няма нищо общо с всичко това. Той не е глупак. Отдавна е планирал да използва момчетата. Знаел е, че ще го познаят. Ако не си забелязал, нека да ти кажа, че той е известен човек. Ди Палма е решил да играе ролята на жертвено агне и да ни направи на глупаци.
— Не разбирам.
— Ди Палма не е виждал никого, след като го арестуваха. Но момчетата действаха много прецизно. Те знаеха какво да правят, без да получават съвети от Ди Палма, който очевидно е разработил стратегията си още в Америка. Винаги беше на една крачка пред нас. Много ми е неприятно да кажа такова нещо за един западняк. Ти се оказа много неблагоразумен, като подцени този човек. И децата с него.
— Кръстник, моите хора се опитаха да очистят Бенджи и приятеля му.
— Не ти се плаща да опитваш. Плаща ти се, за да успяваш.
Суи изтри потната си длан в панталона.
— Кръстник, ти знаеш колко жесток може да бъде Бенджи. Казаха ми, че другият е още по-твърд. Това хлапе е някакъв феномен. Изненадаха хората ми в Китайското гробище…
— Ти си нещо по-лошо от глупак, ти си идиот! Колко пъти да ти казвам, че обясненията не променят фактите. Да ти напомня ли защо заповядах толкова жени да бъдат изгорени миналата седмица? Трябваше да прикрия информацията, която ти остави да ти се изплъзне през пръстите. И единственият ти отговор на тази неприятност е да докладваш, че си бил победен от двама хлапаци. Ако баща ти беше жив, щеше да заплаче от срам.
Чарлз Суи затвори очи и започна да масажира слепоочията си.
— Кръстник, знам къде са момчетата.
— А дискетата?
— Мога да я унищожа и да се погрижа момчетата да не си тръгнат живи от Манила.
— Ди Палма, Ван Руутън и Мартин Маки могат да разрушат онова, което цял живот съм градил на Запад. Може дори да ме принудят да отменя срещата си с другите драконови глави. Няма да изтърпя такова унижение. Много рискувах, за да свикам тази конференция. В момента тайните общества искат да ме последват, да направят компромис. Но какво ще стане, когато научат, че не мога да управлявам собствената си къща?
Читать дальше