Марк Олдън - Силата ТЕ

— Франк?

Ди Палма се намръщи.

— Да, Жан?

— Ами малката ти приятелка, джуджето?

— Да?

— Тя свадлива ли беше или щастлива? — За пръв път от много дни насам той се разсмя.

Не разрешаваха на телевизионната компания да изпраща човек до участъка или на летището. Но те бяха оставили бутилка „Дом Периньон“ и съобщение за Ди Палма на билетното гише. „Добре дошъл у дома, Здравеняко. Ще се видим в шест и единадесет.“ Ди Палма даде шампанското на Бари Оменс.

Имаше и още един подарък, който го чакаше на същото място — голяма бутилка минерална вода „Перие“ и чифт нови пръчки ескрима. Пръчките бяха ратанови, шейсетсантиметрови. Ръчна изработка. Нямаше бележка.

Той се сети за нещо, което беше чул от Тод. „Всичко на света е продукт на две сили. Позитивна и негативна, светла и тъмна, силна и слаба. Тези съзидателни и разрушителни сили играят еднаква роля и ни правят такива каквито сме. Китайците наричат това «Те».“

Детектив Филарка можеше да бъде купен, но си сложи врата на дръвника и му спаси живота. Жан беше невярна, но същевременно беше щедра и любяща съпруга. Ван Руутън беше корумпиран и женкар, но го предупреди, че Нелсън Бърлин подслушва телефоните на Жан. Ами Тод? Нямаше по-добър син на света. Ами онзи Тод, който беше хладнокръвен убиец и носеше у себе си неописуемото зло, наречено Айки-рио?

Ди Палма спря пред гишето, отвори бутилката „Перие“ и вдигна мълчалив тост. „За «Те» — помисли си той. — За най-доброто и най-лошото у всички нас.“ Изпи една трета от топлата вода, затвори бутилката и я пусна при дискетата в чантата на Бенджи.

По-малко от една трета от местата в самолета, излитащ в 5:00, бяха заети. С изключение на Ди Палма, хлапетата и един самотен пътник, първа класа беше празна. Франк възнамеряваше да се изтегне върху празните седалки и да се наспи. Само самолетът да се вдигнеше във въздуха.

Бенджи седеше пред него. Седалката му беше отпусната назад, което бе против правилата, но младежът не се интересуваше от тях. Поне си беше сложил предпазния колан. Ди Палма се питаше защо момчето е толкова неспокойно. Откакто се качиха, нито за миг не можеше да остане на едно място.

Ако не тактуваше с глава по облегалката, риташе предната седалка, пукаше с пръсти и гледаше втренчено към заспалия Тод. Веднъж, докато Франк го наблюдаваше, Тод отвори очи. Преди баща му да успее да каже нещо, момчето погледна към Бенджи и поклати глава. После пак затвори очи. Нещо ставаше между тези двамата и нямаше нищо общо с екологията.

Нямаше смисъл да се опитва да измъкне информация от Джоан. Тя не говореше много; английският й като че се състоеше от осем думи, три от които бяха „Макдоналдс“ и „Брус Спрингстийн“. Говореше повече на кантонски, и то само с Тод. Тя му беше изцяло предана. Двамата живееха в свят, затворен за всички останали, включително и за Ди Палма.

Тод каза, че имало затруднения при вземането на дискетата. Трябвало да убият двама от хората на Чарли Суи. „Направили сте каквото е трябвало“ — каза баща му. Не го разпитва за подробностите, а и той не пожела да сподели повече. Ди Палма познаваше сина си и знаеше, че той вече няма да заговори за инцидента.

Една филипинска стюардеса, чипоноса млада жена с кафяво сако, нервна усмивка и табелка с името Монтез, го попита дали иска нещо за пиене.

— В 5:10 сутринта? — усмихна се Ди Палма. — Твърде рано ми е.

Госпожа Монтез, която носеше венчална халка, предложи безалкохолни напитки на хлапетата, но и те отказаха. Тя се усмихна и продължи към кабината на пилота, стигна до там и почука на вратата. Вратата се отвори и тя изчезна вътре. „Ако трябваше да се усмихвам, за да си изкарвам хляба — помисли си Ди Палма, — щях да умра от глад.“

Погледна към прозореца. Зората се прокрадваше иззад тъмните хангари. Камионите за провизии и гориво се отдалечаваха от самолета. Количката за багажа бавно се изтърколи под крилото и изчезна. Ди Палма се връщаше в Ню Йорк. Чувстваше се добре. Обърна се към Тод.

Момчето го нямаше. Бенджи и Джоан също бяха изчезнали.

Той се обърна и погледна по пътеката към туристическата класа. Точно тогава видя експлозията.

Джоан се заключи в задната тоалетна на 707 и се облегна на вратата. Притискаше самолетната торбичка до гърдите си. Секунди по-късно погледна в торбичката и видя бомбата. Пластичен експлозив, жици и часовник, нагласен така, че да избухне след час, когато самолетът ще лети над океана. Никой нямаше да оживее. Чантичката беше там, където каза Тод, в багажа над главите на пътниците до аварийния изход.