Марк Олдън - Силата ТЕ

С пистолет в ръка, момчето го блъсна в стаята, ритна вратата и застана зад него. Без да му обръща внимание, Чарлз Суи изгледа свирепо Рафаел Амандо, който седеше на сгъваем метален стол край редица метални гардероби. Застаряващият тенисист не сваляше очи от дървената си ракета, която бе извадил от калъфа. Сега я стискаше с две ръце.

Чарлз Суи погледна студено към Тод.

— Ти си онзи, който убива със свещници.

— Ти си онзи, който изгаря жени и слага бомби на самолетите — отвърна момчето.

Остра болка прониза главата на Суи. Последва леко гадене. Мигрената. Захвърли кърпите си и пъхна стиснатите си юмруци в джобовете на халата.

— След като знаеш кой съм, трябва да знаеш от кого да се страхуваш.

— Не се страхувам от никого. Твоят кръстник се страхува от мен.

Суи затаи дъх. Разбира се. Напоследък кръстникът му се държеше странно; това неземно момче беше причината за поведението му. Те бяха свързани по някакъв начин, но как? Може би връзката включваше и стария свещеник, когото кръстникът му уби — подбрана информация, докладвана на Чарлз Суи от шпионката му, внедрена в домакинството на Лин Пао.

Тя не знаеше защо е бил убит свещеникът. Знаеше само, че незабавно след това е била издадена заповед да бъдат избити всички членове на „Нефритовите орли“.

Даже с пистолета на Бенджи, насочен към главата му, Чарлз Суи изпитваше гордост. Бе успял да надхитри кръстника си. Мислителят и органистът беше открил тайната на Черния генерал. Най-страховитата драконова глава в Азия се страхуваше от едно момче. Чарлз Суи щеше да убие това момче и така да спечели безкрайната благодарност на кръстника си.

Натисна копчето на сигнализатора в десния джоб на халата си — продължителни серии от безшумни сигнали — знак, че е в опасност. Из цялата му къща имаше въоръжени пазачи. За секунди трябваше да пристигнат в бунгалото.

Тод застана пред Суи, бръкна в джоба на халата му и извади сигнализатора.

Бенджи се ухили.

Чарлз Суи стисна зъби от болезнената мигрена, а момчето му каза:

— Не изпраща сигнал. И телефоните ти не работят. Това сигурно си го забелязал. Още от ранни зори никой не може да ти се обади. И ти не можеш да се обадиш на никого.

— Но сега някой се опитва да се свърже с теб — каза Бенджи. Просто изгарят от нетърпение да ти кажат за бомбата. Тя избухна, само че не уби хората, които ти искаше. Искам да ти кажа, че ние сме тук — съвсем живи.

— Не знам за какво говориш.

— Да бе. Точно така.

Суи седна върху металния стол, кръстоса крака и въздъхна. Вгледа се в Тод и се опита да разнищи загадъчната връзка между това момче и Лин Пао. Нуждаеше се от време, за да може отново да се контролира. Нямаше да позволи да бъде победен от това странно момче.

— Е, малки воине — каза, — изглежда, че доста лесно сте влезли в имота ми. Сега да видим как ще излезете без затруднения. Моят скъп приятел Рафаел каза ли ви, че след тениса имам навик да се връщам в къщата и да вземам душ? Каза ли ви, че до службата ме съпровождат поне двама телохранители? Ако не се върна в къщата, мога да ви уверя, че моите хора ще дойдат да ме потърсят.

— Преди час бомбата ти уби едно младо момиче на име Джоан. Нейната карма бе да се жертва за другите, за да плати грешките си от предишния живот. Сега ти трябва да платиш за това, че я уби — заяви Тод.

Суи разтри врата си и се разсмя.

— Разбирам. И ти трябва да измиеш кръвта с кръв, така ли?

— Преди да умреш, разкажи ми за убийството на сестрата на Нелсън Бърлин.

Той сви вежди.

— Преди да умра? Не забравяме ли нещо, малки воине? Да допуснем, че сте успели да минете покрай пазачите до стените, но ако през следващите пет минути не ме видят на тенискорта, моите хора ще разберат, че нещо не е наред. И това ще означава, че не аз, а ти ще умреш.

Ухиленият Бенджи пристъпи отдясно на Суи и насочи пистолета към чатала му. Мъжът се облегна назад в стола си.

— Знаеш, че ще го направя — изсъска младежът.

Суи кимна. Една вена започна да пулсира в слепоочието му.

— Да, знам, че ще го направиш.

Бенджи отстъпи назад и смъкна магнума.

— Изпей си песента, човече.

Времето отвън се промени внезапно и неестествено. Сякаш падна нощ. Слънцето изчезна, а птиците, очевидно търсещи подслон, полетяха диво край малката сграда. Лек дъждец забарабани по прозорците. Бързо последва силен вятър. Стъклата на прозорците задрънчаха.

Мрежата на корта се откъсна от единия стълб и се повлече по корта като дълго, сиво знаме. От линиите се надигна тебеширен прах и се завъртя във въздуха заедно с опадалите листа и парченца хартия. В бунгалото настана тишина. Двамата мъже и двете момчета гледаха към прозорците или нагоре към покрива, върху който заудряха едри капки дъжд. В бунгалото стана студено. Само Тод прие спокойно странната промяна на времето.