Марк Олдън - Силата ТЕ

Косата й беше фантастична. Ван Руутън се възбуждаше още като я видеше. Синьо-черна и зашеметяваща, тя бе лъскав орнамент, който приличаше на комбинация от нощно небе и слънце. Господи, колко дълга беше. Фантазираше си тя как отпуска коси върху гърдите му. Точно това се случи три часа след като се запознаха. Тя притежаваше повече сексуална енергия дори от него и също като него следваше първичните си инстинкти. Или влизаш в живота й от самото начало, или се отказваш въобще.

Запознаха се на едно събиране в Китайския квартал, организирано от хората на Лин Пао. Като певица, която пътуваше по цял свят, тя бе естествен куриер на Черния генерал. Той финансираше кариерата й и се говореше, че й е любовник. Пао си падаше по певиците и в този случай Ван Руутън разбираше защо.

Преди да се срещне с Тароко, той не поддържаше тесни контакти с Черния генерал. Даваше му информация за свидетели, подслушване, надзор, приближаващи проверки и процеси. Правеше го за пари и за удоволствие. Когато азиатката се появи в живота му, тя го помоли да върши повече неща за Триадата. И той се съгласи, правейки го единствено заради нея.

Стана куриер. Пренасяше парите на Триадата до Европа и Карибските острови. Сплашваше свидетели и укриваше доказателства. Крадеше документи на разузнаването и убиваше враговете на Лин Пао. Не отказваше нищо на Тароко, защото за него нямаше живот без тази жена. С нея се чувстваше по-жизнен от всякога. Тя го хвана в мрежата си. Той престана да различава доброто от злото.

Междувременно тя даваше на Ван Руутън цялото сексуално удоволствие, за което някога си беше мечтал. Когато не бяха заедно, той понякога й изневеряваше. Но настояваше Тароко да му бъде вярна. Тя се опълчи срещу това.

— Никога няма да бъда само твоя — заяви. — Приеми ме такава или се разкарай от живота ми.

За него вече беше късно да направи това. Той я желаеше, а когато пожелаеше нещо, той трябваше да го има. Планът му беше да остави нещата така, докато не я убеди да му се подчинява. Остана с нея, като отказваше да приеме мисълта, че може би живее с празни надежди. Остана и постоянно бе измъчван от ревност, едно съвсем ново чувство за него.

Ненавиждаше мисълта, че споделя Тароко с някой друг. Когато посещаваше Тайван, тя оставаше при Лин Пао и Ван Руутън я обвиняваше, че спи с кучия син. Тя отричаше и го уверяваше, че връзката им е строго делова. Домът й се намираше в Хонконг, но когато посещаваше Тайван, й излизаше по-евтино да отседне при стария си покровител. Освен това не можеше да обиди Пао, като откаже гостоприемството му.

Ван Руутън подозираше, че тя лъже. Но не каза нищо — единственият начин подозренията му да не се превърнат в обвинение. Опитваше се да осмисли нещата, като си казваше, че за защитата и влиянието на Пао трябва да се плати някаква цена. С нейния външен вид и силата на Черния генерал сделката беше неизбежна. Живееха в груб свят. Едно момиче трябваше да оцелее по някакъв начин.

Като се върна от Бразилия, тя му разказа как един осемдесетгодишен генерал й предложил шепа смарагди, ако седне гола в купа сладолед и се изходи, докато той я наблюдава. Докато разказваше това, тя се смееше и се закле, че е отказала на стария генерал заради неприятната му кожа. „Боже — помисли си ревнивият Ван Руутън, — не й позволявай да ми се присмива.“

Седнал зад волана на беемвето, той вдиша дълбоко и разтри слепоочията си. Каза си: „Погледни нещата разумно, момче, просто не си добре. Твърде болен си, за да отидеш където и да е“. Федералният съд беше на половин час път, а когато стигнеше там, сценарият включваше цял ден да дава показания и да се среща с правителствения прокурор. Нямаше начин.

Случаят в съда. Той и партньорът му, детектив Олонзо ла Вон, се бяха обединили с ФБР, за да спипат някакви немити, скапани рокери от Ню Джърси и да конфискуват амфетамини за десет милиона долара. По време на разследването Ван Руутън изчука жената на шефа на рокерите — нещо, което Ла Вон възприе като грешка.

„Няма да помогне на обвинението“ — заяви му. „Че кой ще каже — попита го Ван Руутън. — Моите устни са запечатани, а ако кучката отвори уста, нейният старец ще й прати задника на другия край на света. Оставаш само ти, партньоре.“

Не че Ла Вон, тридесет и шест годишен, едър чернокож с червена коса, си нямаше своите малки тайни. И той като Ван Руутън получаваше заплата от Черния генерал. Така си позволи да си купи закрита яхта. Прекарваше много от уикендите си, кръстосвайки морето с малката си приятелка от Пуерто Рико, докато госпожа Ла Вон си мислеше, че води война срещу наркотиците.