Марк Олдън - Силата ТЕ

С очи, вперени в тавана, Суи започна разказа си:

— Нелсън Бърлин изнасилил и убил сестра си. Станало е в Китай към края на войната с Япония. Баща ми, кръстникът ми и китайското правителство са променили фактите около убийството й според желанието си. И според нуждите си.

— Някой е бил наказан за престъплението — напомни му Тод. — Кой е бил?

— Един американски мисионер, Томас Сървис. Решен да принуди сестра си да му се подчини, Бърлин прострелял Сървис. Раната била сериозна, но не фатална. В болницата постоянно тъпчели Сървис с успокоителни и така му попречили да разкаже какво се е случило в действителност. И американското, и китайското правителство търсели бързо разрешение на тази доста объркана работа. Баща ми и кръстникът ми измислили такава история, която като че ли задоволявала всички засегнати. Всички, без господин Сървис. Една сутрин го взели от болницата и го екзекутирали. Казвали са ми, че цялата работа не продължила повече от пет минути.

— И оттогава Нелсън Бърлин работи за Триадата — отбеляза Тод.

— Подариха му живота в замяна на някои услуги. Правителството на генералисимус Чанг и нашата организация разбраха колко ценна е една такава уговорка. Ти разбираш, малки воине, че без нашата помощ Нелсън Бърлин никога нямаше да постигне такива успехи. Ние сме главен инвеститор в неговите компании. Това помага на него, помага и на нас.

— Забогатявате за сметка на госпожица Бърлин и господин Сървис.

Суи сви рамене.

— Двамата искаха да служат на Китай. Може да се каже, че го правят, тъй като нашата организация представлява по-голямата част от Китай и винаги ще бъде така. Млади човече, сериозно ли вярваш, че ще можеш да накажеш Бърлин за нещо, което се е случило толкова отдавна?

Изтрещя гръмотевица. В далечината блесна светкавица и дъждът забарабани по бунгалото толкова силно, сякаш бе градушка. Уплашеният Амандо наведе глава към ракетата си и се помоли да види отново жена си. Даже Бенджи престана да се усмихва. Но потупа Суи с магнума по рамото, защото искаше да се увери, че някой в стаята е по-уплашен от него.

— Познай какво, човече. Не мисля, че някой ще ни види да излизаме от тук в този порой. Ти как мислиш?

Мъжът затвори очи. Опитваше се да се пребори с мигрената. Това, разбира се, беше немислимо. Но в същото време не можеше да се отрече — синът на Ди Палма предварително знаеше за бурята. Така бе. Иначе нямаше да запази такова самообладание. Ето защо и сега излъчваше ледено спокойствие, каквото не бе виждал у друг човек, освен у кръстника си.

Суи се разгневи. Щеше да умре от ръцете на едно дете. Шибано дете. Смешно, да. Невероятна ирония на съдбата!

Той изкрещя, скочи от стола и хукна към вратата.

Тод грабна от пода дървената ракета на Амандо и хукна след него. Суи стигна до вратата, отвори я и изскочи навън. Момчето го следваше по петите. Бурята и мракът ги погълнаха.

Бенджи и Амандо гледаха как дъждът се излива през отворената врата, как влиза в бунгалото, измокря килима, полираната масичка и изправения кантар. Две минути по-късно Тод се върна, като влачеше с една ръка мокрия и окървавен труп на Суи. С другата стискаше дървената ракета, по която бяха полепнали човешки косми и кръв.

Амандо се обърна и повърна.

Бенджи не се отдръпна. Погледна към Суи, после към Тод.

— Карма — прошепна.

Тод кимна.

С Бенджи зад волана и ужасения Амандо на задната седалка до Тод мерцедесът почти стигна до порталната врата. Точно тогава една светкавица улучи бунгалото и то пламна.

Ню Йорк

През онази мартенска утрин, една седмица преди да се предаде на ФБР, детектив Грегъри ван Руутън спря своето БМВ модел 1984 на манхатънското Уест Енд авеню. Отвори шофьорската врата и повърна върху току-що посадения бряст пред училището за индивидуално образование на Уест Сайд, чиято годишна такса възлизаше на 7000 долара.

Няколко минути държа глава между коленете си, питайки се дали да продължи към центъра, за да се изправи пред съда в десет часа, или да се върне у дома. В момента беше гроги, повдигаше му се, главата му се цепеше, а сърцето му туптеше лудо. Гукането на гълъба, кацнал на тротоара до него, му звучеше като резачка, пусната на пълен ход. Беше изтощен както никога.

Наслади се на един уикенд с наркотици и луд секс с Тароко, тайванска певица, която остана няколко дни в апартамента му на Ривърсайд Драйв. Тя наближаваше трийсетте, дребна жена с широка, чувствена уста, дълга черна коса и бледовиолетови паяци, татуирани от вътрешната страна на бедрата й. Носеше сини контактни лещи.