Марк Олдън - Силата ТЕ

Тя затвори очи и прочисти съзнанието си, както й бе наредил Тод. Злодеянията от всички предишни животи скоро щяха да изчезнат. Да жертваш живота си за другите означаваше незабавно да се съединиш с боговете. Ако следваше инструкциите, щеше да се освободи от вечното колело на раждането и смъртта. Никога нямаше да се роди отново. Кармата й щеше да бъде освободена. Джоан щеше да е свободна завинаги.

Тя отвори очи, преклони глава пред боговете и бръкна в чантичката. Пръстите й напипаха часовника.

Ди Палма разкопча колана си и хукна към задната част на самолета, към дима, огъня и крещящите пътници. Когато стигна до мястото на експлозията, той се захвана да помага на стюардесите да евакуират пътниците от самолета.

Евакуацията завърши за минути. Върнаха оцелелите в терминала. Осем трябваше да постъпят в болница. Трима, сред тях и Джоан, бяха убити.

Тод и Бенджи бяха изчезнали.

Манила

Любимата тенисракета на Рафаел Амандо беше стара и дървена, с опъната корда — ракета, която още преди години бе излязла от мода. Етикетът й отдавна се беше изтрил, а кордата, която ставаше много крехка, когато се намокри, постоянно трябваше да се сменя. Амандо, слаб професионалист към петдесетте, със закачливо и благо лице, бе използвал тази ракета за пръв път, когато игра на полуфиналите в Уимбълдън преди тридесет и пет години.

Притежаваше три магазина в Манила, специализирани за продажба на тенис оборудване, но не искаше да приеме теорията, че колкото по-лека е ракетата, толкова по-добре. Клиентите му предпочитаха стоманени, графитни или керамични ракети, защото бяха здрави и леки. Той обслужваше клиентите, но нямаше намерение да споделя вкусовете им. Любовта му към традиционния тенис не отслабваше.

Беше 6:15 сутринта, когато седна на закуска с папая, кокосово мляко, пържени яйца, желе от гуава върху препечена филийка и чисто кафе. Беше облечен с бял екип за тенис, носеше тъмни очила. Гъстата му посивяла коса бе разделена на път по средата. Както винаги закуси сам в трапезарията на дома си, който приличаше на ранчо. Гледаше към глинения си тенискорт през плъзгащата се стъклена врата.

Жена му и майка му още спяха. Дъщеря му учеше в Харвард, а синът му — в медицинското училище към Филипинския университет. Два кралски шпаньола се излежаваха до стола му. Рафаел Амандо вече не беше уплашеното десетгодишно момченце, което осигуряваше проститутки на американските войници в следвоенна Манила.

След закуска глътна капсула с мултивитамини, две таблетки витамин С и лъжица масло от пшенични зародиши. Прислужницата раздигна след закуската, после се върна със сак и го остави на масата до револвера на Амандо — „Смит & Уесън 357“.

Докато тя стоеше тихо отстрани, той погледна в сака, за да се увери, че всичко си е на мястото. Превръзки за китките, за главата, кърпа, две ябълки, буркан солени ядки, две кутии с топки за тенис. Имаше и ампула със солни таблетки и малък буркан с таблетки калаен хлорид. Амандо се потеше много и научи колко е важно да замества ключовите, разтворими във вода, елементи в тялото си.

Затвори сака и го подаде на прислужницата. Кимна й, знак, че трябва да го даде на Фелипе, неговия шофьор и телохранител. Той щеше да отиде до гаража и след минути мерцедесът щеше да се появи пред къщата. Животът на Амандо бе добре подреден.

Стана от масата, взе бялото сатенено сако от стола и го метна върху раменете си. После, след като провери предпазителя, мушна магнума в колана си.

Фелипе беше въоръжен с нападателна пушка „Берета“, както и с „Таурус РТ-92“, бразилски пистолет, който събираше петнадесет патрона. Амандо не си мислеше за силите, които стояха зад високото ниво на престъпността в страната му. Знаеше само, че в тези опасни времена един богат човек не може да остане без защита.

Домът му се намираше в малко предградие край американското военно гробище, където почиваха телата на 17 000 американски войници, загинали през Втората световна война. Имотът му и имотите на няколко съседи бяха заградени със стени, покрити със счупени стъкла. Жената на Амандо казваше, че той най-напред е пропилял живота си в борба да спечели пари, а сега го пропилява в борба да ги запази.

Както във всяка делнична сутрин отиваше да даде частен урок по тенис на Чарлз Суи. Урокът, който щеше да се проведе на частния корт на Суи, беше заплануван за 7:15 и щеше да свърши час по-късно. После Суи щеше да вземе душ, да се облече и да отиде в офиса си за недвижими имоти преди девет.