Марк Олдън - Силата ТЕ

— Кръстник, аз…

— Млъкни! По дяволите, млъкни!

Чарлз Суи свали очилата си и започна да масажира основата на носа си. Старецът беше в отвратително настроение. Да се опиташ да му угодиш бе все едно да тичаш без крака. Кой знае защо напоследък бе толкова изнервен.

Вярно, Ван Руутън бе обидил и него, и Тароко, жената, с която и двамата бяха в интимни отношения. Но Суи подозираше, че още нещо притеснява Пао. Нещо, което старецът не обсъждаше с никого.

— Каза, че имало още едно момче с Бенджи — обади се Лин Пао. — Да не е онова, което преби Айвън Хо?

— Да. Той е син на Франк ди Палма.

— Какво знаем за малкото копеленце, освен че смята, че е твърдо като баща си?

— Казаха ми, че се бие като демон. Човекът, който оцеля в боя, беше направо ужасен. Нарече момчето странно.

— Той е един шибан досадник, това поне е сигурно. Заради него „Нефритовите орли“ сега са далеч от лапите на „Осемте ножа“ от Севера. И знаят, че аз съм заповядал да ги избият. Каза, че бил странен. В какъв смисъл?

— Физически е много силен — обясни Чарлз Суи. — Казват, че удрял с необикновена мощ. Уби един от моите хора със свещник, другият е полумъртъв. Нарича себе си воин. Моят човек ми каза, че хлапето сякаш било от друг свят.

На неколкостотин километра във вилата си в Тайпе Лин Пао затвори единственото си око и си помисли за стария свещеник, когото уби заради зловещото му предсказание. „Ще умреш жестоко. Инструмент на смъртта ти ще бъде младо момче, което живее на Запад, но е от Средното царство. Той е част от живота ти и още от раждането си те следва като сянка. Ще умреш след двадесет и един дни.“

Замаяният Лин Пао разтърси глава. Това бе невъзможно. Когато вдигна чашата и отпи от чая, ръцете му трепереха. Остави чашата и взе микрофона.

— Синът на Ди Палма. Той азиатец ли е?

— Да, кръстник. Момчето е наполовина китаец.

„Младо момче, което живее на запад, но е от Средното царство.“

— Казваш, че знаеш къде се крие?

— Двамата с Бенджи напускат страната. Но аз мога да се добера до тях.

— Направи го незабавно.

— Кълна се в паметта на баща си, че ще унищожа и тях, и дискетата.

Гласът на Лин Пао беше безсърдечен. Това напомни на Суи колко голяма част от уважението към кръстника му се основаваше на страха.

— Ако онези момчета утре са живи — предупреди го кръстникът, — ще убия жена ти. Ще умира поне седмица.

Работейки с този мъж, Чарлз Суи дълго бе яздил тигър. Сега тигърът беше гладен.

Мигрената стегна главата му като менгеме и той стисна зъби.

Международното летище в Манила

Ди Палма стегна колана си и разтри охлузените си китки. Още петнадесет минути до разчистването на пистата, каза пилотът. Междувременно наполовина празният лайнер стоеше самотен в мрака. Франк изгаряше от нетърпение да тръгнат по-скоро. Беше му писнало от варени яйца.

Погледна към Тод от другата страна на пътеката. Момчето се беше отпуснало назад в седалката си със затворени очи. Очевидно спеше. Джоан седеше до него, положила глава върху рамото му. Ди Палма се усмихна. Не беше ли това съединение на две млади сърца?

Пред бюрото за резервации баща и син се прегърнаха сърдечно. Хлапето се прилепи до него сякаш Ди Палма току-що се връщаше от гроба. Притесни се, че вижда Тод толкова изтощен. Подозираше, че синът му е сломен от четиристотингодишното отчаяние.

„Добре съм“ — успокои го Тод, но той се съмняваше. Хлапето определено изглеждаше разтревожено. По дяволите, за какво ли се тревожеше? Дискетата беше у тях и те се отправяха към дома. Трябваше да остави притесненията за Нелсън Бърлин и за Черния генерал.

Бенджи носеше дискетата, която Ди Палма нямаше да получи, преди да пристигнат в Ню Йорк. Беше направил копия. Едното лежеше на сигурно място в банков сейф, а другото — у един адвокат. Имаше думата на Тод, че информацията е вярна и че е достатъчно ценна. Хлапето бе свършило фантастична работа. Ди Палма се гордееше с него както никога преди.

Съжаляваше, че не можа да се разрови и да провери твърдението на Ван Руутън, че Нелсън Бърлин е убил сестра си. Полицейската работа се състоеше от здрав разум и постоянство. Разкриваш престъпленията с упоритост, не се отчайваш, докато не откриеш някого, който знае нещо. Свидетел. Съучастник. Роднина на престъпника.

Номерът беше да събориш една плочка от доминото и да гледаш как другите падат сами. Ди Палма започна с проследяване маршрута на парите и стигна до края му. Но той си оставаше ченге и нищо нямаше да стопли сърцето му повече от разрешаването на едно четиридесетгодишно убийство, с което после щеше да натопи една от най-едрите риби в Америка.